Роланд Пим. Роден в Лънди, Масачусетс, 1922. Получил сценично образование в Елсинорския театър, Дърби, Ню Йорк. Дебютира в „Изгрялото слънце“. Сред многобройните други пиеси, в които е играл, са: „В съседния квартал“, „Девойката в зелено“, „Разменените съпрузи“, „Странната гъба“, „На косъм“, „Джон Лъвли“, „Сънувах те“.
Клер Куилти. Американски драматург. Роден в Оушън сити, Ню Джърси, 1911. Завършил Колумбийския университет. Започва работа в търговията, но по-късно пише пиеси. Автор на „Малката нимфа“, „Дамата, която обичаше светкавицата“ (заедно с Вивиан Даймър-Блок), „Тъмни години“, „Странната гъба“, „Любовта на бащата“ и други. Заслужават внимание многобройните му пиеси за деца. „Малката нимфа“ (1940) е играна по време на турне от 14 000 мили и 280 пъти в провинцията, преди да стигне до Ню Йорк. Любими развлечения: полуспортни автомобили, фотография, домашни животни.
Долорес Куайн. Родена през 1882 г. в Дейтън, Охайо. Изучава сценично изкуство в Американската академия. Дебютира в Отава през 1900 г. Дебютът й в Ню Йорк е през 1904 година в „Не разговаряй с непознати“. Оттогава играчка в еди-кои си пиеси…
Каква безпомощна мъка ме разкъсва само от името на моята мила любов дори тук, при появата на някаква гнусна дърта комедиантка! Нали и тя можеше да стане актриса! Родена през 1935, участвува (впрочем съзирам в предишния пасаж, в края, допусната грешка — не, не я поправяйте, уважаеми издателю) в „Убитият драматург“. Куайн-Швайн. Уби ти Куилти. О, Лолита моя, сега мога да си играя единствено с думите.
9
Разтакаването около развода ме накара да отложа заминаването и мракът на още една Световна война вече бе обгърнал земното кълбо, когато след скучната зима в Португалия, където се разболях от пневмония, най-сетне достигнах бреговете на Америка. В Ню Йорк на драго сърце приех предлаганата от съдбата лека служба: тя се състоеше най-вече в измислянето и редактирането на парфюмерийни реклами. Приветствувах повърхностния й характер и псевдолитературния й привкус, подкарах я както и когато се случи. От друга страна, новият, създаден през войната нюйоркски университет ме увещаваше да довърша моята сравнителна история на френската литература. Първият том ми отне две години, при това с работен ден по-малко от петнайсет часа. Когато се връщам към този период, го виждам точно разделен на обширна светлина и на тясна сянка: светлината се отнася до радостните издирвания из чертозите на библиотеките; сянката — към терзаещите ме желания, към безсънните нощи, накратко, към това, за което вече говорих достатъчно. Читателю, ако вече ме познаваш, лесно ще си представиш колко усърдно дебнех из прашната жега — уви, все отдалеч — нимфетките из Централния парк и колко ми бяха отвратителни декоративните, дезодорирани секретарки и канцеларистки, с които един от колегите шегаджии се мъчеше да ме съблазни. Ще прескочим тези неща. Гибелно изтощение на душевните сили ме отведе в санаториум за година и половина; отново си подхванах работата — и скоро пак се разболях.