Понеделник. Deleotatio morosa.30
„Прекарвам аз мъчителните дни в униние и скръб…“
Ние (майчето Хейз, Долорес и аз) след закуска трябваше да заминем за Очиларското езеро и там да се къпем и да се излежаваме на пясъка; но седефеното утро се изроди в дъждовен следобед и Ло вдигна скандал.
Установено е, че средната възраст на половото съзряване при момичетата в Ню Йорк и Чикаго е тринайсет години и девет месеца; индивидуално тази възраст се колебае между десет (и по-малко) и седемнайсет. Малката Вирджиния още не била навършила четиринайсет, когато я обладал Едгар. Той й давал уроци по алгебра. Представям си. Те прекарали медения месец в Санкт Петербург на западното крайбрежие на Флорида, „Мосю По-по“, както един от учениците на Хумберт Хумберт в парижкия лицей наричаше поета По.
Притежавам всичките черти, които според експертите по сексуалните интереси на децата пораждат съответен отклик у момиченцата: чисто очертана долна челюст, мускулеста китка на ръката, нисък глас, широки рамене. Освен това, както казват, приличам на някакъв или актьор, или гъгньо с китара, обожаван от Ло.
Вторник. Ръми. Никакви езера (само локви). Мамчето замина на покупки. Знаех, че Ло е някъде наблизо. Чрез скрити маневри я спипах в спалнята на майка й. Пред огледалото издърпваше с пръсти клепача си да го отърве от прашинката, която беше влязла в лявото й око. Карирана рокличка. Макар че обожавам този неин опияняващ кестенов аромат, все пак ми се струва, че би трябвало да си мие кожата от време на време. За миг двамата заплавахме в топлата зеленина в огледалото, в което се отразяваше върхът на тополата заедно с нас и небето. Прихванах я малко грубо за раменете, след това гальовно за слепоочията и я обърнах към светлината.
„Ей тук е — каза тя, — усещам я…“
„Швейцарска сеселянка с крайрайчето на езика…“
„Щеше да я лизне, така ли?“
„Имно. Да пробам?“
„Разбира се, опитайте.“
Нежно прокарах трепкащото си жило по въртящата се солена очна ябълка.
„Страхотно — каза тя, като запримигва, — излезе.“ „Сега другото око.“
„Ама че глупости — прихна тя, — там изобщо…:“
Но в този миг забеляза събраните ми приближаващи се устни и сговорчиво рече: „Окей.“
Наведен над топлото й, обърнато нагоре рижаво-розово лице, Хумберт притисна устни до трепкащия й клепач. Тя се ухили, бръсна ме с роклята си и бързо излезе от стаята. Сърцето ми сякаш биеше едновременно навред. Никога през живота — дори когато галех онова момиченце на Ривиерата, — никога…
Нощта. Никога не съм изживявал такива терзания. Бих искал да опиша лицето, движенията й — а не мога, защото, озове ли се тя наблизо, страстта ме заслепява. По дяволите — не съм свикнал с компанията на нимфетки! Затворя ли очи, виждам само застинала част от нейния образ, рекламен диапозитив, проблясък на прелестна гладка кожа отвътре върху бедрото, когато тя, седнала и вдигнала високо коляно под карираната поличка, завързва обувките си. „Долорес Хейз, не монтре ла вуа жамб“31 (така говори майка й, като си мисли, че знае френски).
Тъй като съм à mes heures32 поет, посветих мадригал на черните като сажди ресници около бледосивите съвсем безизразни очи и на петте асиметрични лунички върху чипото й носле, на белезникавия мъх върху кафявите й крайници; но го скъсах и не мога сега да си го припомня. Само с най-банални изрази (завръщаме се към дневника) бих успял да опиша чертите на моята Ло: бих казал например, че косата й е тъмноруса, а устните й са червени като облизано стъклено бонбонче, при което долната е омайно подпухнала — ах, защо не съм пишеща дама, пред която тя да позира гола при гола светлина. Но нали съм само Хумберт Хумберт, върлинест, кокалест, с космати гърди, с гъсти черни вежди и чудноват акцент и о цяла помийна яма, пълна с гниещи чудовища зад паравана на бавната момчешка усмивка. Пък и тя не прилича особено на крехко момиченце от дамски роман. Побърква ме двойствеността на моята нимфетка — може би на всяка нимфетка: тази смесица у Лолита от нежни мечтателни детинщини и някаква поразителна вулгарност, присъща на чипоносите миловидни картинки из списанията и напомняща мътнорозовите малолетни камериерки при нас в Европа (те миришат на лайка и пот), както и съвсем младите уличници, обличани като деца в провинциалните публични домове. Но като допълнение — като допълнение долавям неописуема, непорочна нежност, която прониква през мускуса и мерзостта, през вонята и смъртта. Боже мой, боже мой… И друго, най-чудното — тя, тази Лолита, моята Лолита, толкова обсеби старинната мечта на автора, че над всичко и въпреки всичко съществува само — Лолита.