Ставите на пръстите ми вдясно се допираха до синия каубойски панталон на момичето. То беше босо, ноктите на краката му бяха със следи от вишнев лак и напряко на единия, на палеца, имаше ивичка лейкопласт. Боже мой, какво ли не бих дал още тук, веднага, да долепя устни до тези тънкокости, дългопръсти, маймунски крака! Ръката й внезапно се плъзна в моята и без знанието на нашата дуеня из целия път до магазина държах и галих, и мачках тази гореща лапичка. Ноздрите на марленообразната ни шофьорка лъщяха, изгубили или изгорили порцията пудра, и тя, без да спира, водеше изящен монолог по повод на градското движение, усмихваше се в профил, издуваше устни в профил, в профил мигаше с начернени ресници, аз пък се молех — уви, безуспешно — пътуването никога да не свърши.
Няма какво друго да съобщя освен това, че, първо, на връщане голямата Хейзица заповяда на малката да седне отзад и второ, че реши да остави избрания от мен парфюм за собствените си изящни уши.
Четвъртък. Плащаме с буря и градушка за тропическото начало на месеца. В един от томовете на Юношеската енциклопедия намерих карта на Съединените щати и листче прозрачна хартия със започнати от детска ръка очертания на тази карта; на обратната страна срещу незавършените очертания на Флорида открих мимеографско35 копие на списъка на класа от Рамсдейлското училище. Вече зная наизуст това лирично произведение.
Байрън, Маргарет
Бийл, Джек
Бийл, Мери
Бък, Даниъл
Грац, Розалин
Грийн, Лусинда
Гудейл, Доналд
Дънкан, Уолтър
Ейнджъл, Грейс
Камъл, Алис
Кармин, Роуз
Кауан, Джон
Кауан, Марион
Кларк, Гордън
Мак Кристъл, Вивиан
Мак Ку-, Вирджиния
Мак Фатум, Обри
Миранда, Виола
Мираида, Ентъни
Найт, Кенет
Остин, Флойд
Розато, Емил
Скот, Доналд
Смит, Хейзъл
Талбът, Едгар
Талбът, Едуин
Уейн, Лъл
Уилямс, Ралф
Уиндмюлер, Луиза
Фантазиа, Стела
Флепшмън, Мойзи
Фокс, Джордж
Фолтър, Тед
Хамилтън, Роуз
Хауъл, Мабел
Хейз, Долорес
Чатфийлд, Филис
Шеридан, Агнес
Шлейнкър, Лена
Шърва, Олег
Поема, истинска поема! Толкова бе странно и сладко да намеря тази „Хейз, Долорес“ (нея!) в живата беседка от имена сред почетния караул от рози, застанала като приказна царкиня между придворните си дами! Искам да анализирам възторжения гъдел, който изпитах по гръбнака си при вида на това име сред останалите. Какво ме вълнува — до сълзи (горещи, опалови, гъсти сълзи, каквито проливат поетите и любовниците), — какво именно? Дали нежната анонимност под черната дантелена мантилия („Долорес“)? Или непривичното разместване на имената, което някак напомняше чифт дълги черни ръкавици или домино? Или винаги има наслада в дантелената тайна, в рукналия воал, през който очите, познати само на теб, избраника, се усмихват мимоходом единствено на теб? Освен това мога толкова ясно да си представя останалата част от този колоритен клас около моята димнорозова, долорозова гълъбичка. Виждам Грейс Ейнджъл и узрелите й пъпчици; Джини Мак Ку и изоставащия й крак; Кларк, изтощен от онанизъм; Дънкан, зловонния шут; Агнес с изгризалите й нокти; Виола с изровеното й лице и твърд бюст; миловидната Розалин; тъмнокосата Роуз; очарователната Стела, която се оставя да я пипат чужди мъже; Уилямс, заядливеца и крадеца; Флейшмън, когото съжалявам като всеки отритнат. И ето я сред тях, изгубена в тълпата, загризала молива, омразна на наставничките, поглъщана от очите на всички момчета, насочени към шията и косата й, моята Лолита.
35
Копие, извадено с мимеограф, апарат, който прави отпечатъци от восъчни листове. — Б.пр.