17
Господа съдебни заседатели! Не мога да се закълна, че известни действия, които се отнасяха, така да се каже — извинявам се за израза, — до врабеца в ръката, не ми бяха минавали през ума и преди. Умът ми не ги бе удържал в каквато и да било логична форма. Но не мога да се закълна повтарям, че в тези свои представи не съм лелеял понякога (ако ми позволите такъв израз) една идея сред мъглявите мечти, сред мрака на призрачните видения. Имаше случаи, не може да е нямало случаи (как да не познавам Хумберт!), когато отстрани разглеждах възникващата идея да се оженя за презряла вдовичка (например за Шарлота Хейз), а именно за такава, която да е останала без никакви роднини в целия широк, сив свят — с единствената цел да отмъкна малката й дъщеря (Ло, Лола, Лолита). Дори съм готов да кажа на изтезателите си, че може понякога да съм хвърлял студен оцеляващ поглед върху кораловите устни на Шарлота, върху бронзовата й коса и на преувеличеното й деколте, като смътно съм се мъчил да я вместя в рамката на правдоподобния блян. Правя това признание сред мъчения, може би въображаеми мъчения — но затова толкова по-ужасни. Иска ми се да направя тук отстъпление и да ви разкажа по-подробно за pavor nocturnus39, който отвратително ме измъчваше и ме измъчва нощем, щом се случи в мозъка ми да заседне случаен термин от безредното четене през моето юношество — например peine forte et dure40 (какъв гений на тъмницата е измислил това!) или страшните, тайнствени, пропълзяващи думи „травма“, „травматичен факт“ и „фрактура“. Впрочем разказът ми е доста чепат и без отстъпления.
Щом унищожих писмото и се върнах в своята стая, размишлявах известно време, роших си косата, дефилирах по лилавия си халат, стенах през стиснати зъби — и внезапно… Внезапно, господа съдебни заседатели, долових, че през самата тази гримаса, която кривеше устата ми, избива усмивчица от Достоевски като далечно и ужасно зазоряване. При новите условия на подобрена видимост започнах да си представям всичките милувки, с които мимоходом би обсипвал. Лолита мъжът на нейната майка. Бих успявал да се притисна до нея по три пъти на ден — всеки ден. Биха се изпарили всичките мг ядове. Бих станал здрав човек.
както е казал английският поет. О, ерудирани Хумберт.
След това с всевъзможни предпазни мерки, като се движех мислено на пръсти, си представих Шарлота като другарка в живота. Нима толкова не бих могъл да сервирам в леглото икономично разрязан на две помплимус41, този диетичен брекфаст42?
Хумберт Хумберт, облян в пот сред лъчите на безмилостната бяла светлина и под крясъците и ритници; на облените в пот полицаи, сега е готов още нещо „ду признае“ (quel mot!)43, както преобръща наопаки съвестта си и изтръгва съкровената й подплата. Нямах намерение да се оженя за клетата Шарлота, за да я унищожа по някакъв начин, отвратителен и рискован начин като например чрез убийство с помощта на пет хапчета сублимат, разтворени в чашата предобеден херес или с нещо от този род; но в тътнещия ми мътен мозък все пак прозвънваше мисъл, близка роднина на фармацията. Защо ще се ограничавам само със скромно прикритата наслада, която вече веднъж изпитах? Пред мен излизаха други сластни образи, които се полюшваха и се усмихваха. Виждах се как давам силно приспивателно едновременно на майката и на дъщерята, за да галя без пречки втората през цялата нощ. Къщата се изпълваше с хъркането на Шарлота, Лолита недоловимо дишаше насън, неподвижна като портрет на момиче с маслени бои. „Мамо, кълна се, че Кени не ме е докосвал!“ — „Или лъжеш, Долорес, или е бил някой вампир.“ Впрочем бих се погрижил малката да не надуе корема.
Така Хумберт Вампира бленуваше и баеше — и аленото слънце на желанието и решителността (тъкмо те създават живия свят!) се издигаше все по-високо, а на редуващи се балкони редуващи се гуляйджии вдигаха чаша за отминалите и бъдните нощи. Сетне, метафорично казано, треснах бокала и смело си представих (защото вече бях пиян от видения и вече недооценявах вродената си кротост) как постепенно преминавам към шантаж — о, съвсем леко, тюлено шантажче — и как накарвам голямата Хейзица да ми разреши общуването с малката, как заплашвам клетата обожаваща ме дама, че ще я зарежа, ако ми забрани да си играя със законната си заварена дъщеря. Накратко, пред ей такава сензационна оферта (както се изразяват търговците), пред толкова широки и разнообразни перспективи бях податлив като Адам при предварителното прожектиране на малоазиатската история, заснета във вид на мираж в известната овощна градина.