При все това Вълка имаше вид на човек, който много добре знае какво върши. Как бе възможно това? Нима бе планирал всичко? Не, вероятно не би могъл — затова съвсем скоро щяхме да го заловим. Не можех и не исках да вярвам, че отново щеше да се окаже напразно. Не го изпускахме от очи. Сега той тичаше право пред нас.
Внезапно изви и се шмугна в някаква сграда от червени тухли, висока десетина етажа. Дали познаваше някого там вътре? Или имаше резервно укритие? Или пък бе само поредният капан? Или…
Вътре имаше охрана. По-точно — доскоро бе имало. Униформеният пазач лежеше мъртъв, по лице, сред локва кръв върху бляскавия мраморен под.
Асансьорите до един се оказаха заети. Светеха всичките им червени лампи с номерата на етажите — осмия, четвъртия, третия — и всички се изкачваха нагоре.
— Не може да се измъкне оттук. Това поне е сигурно — задъхано изрече Нед Махони.
— Няма откъде да знаем това, Нед.
— Но той не може да лети, нали?
— Не, не може. Но, кой по дяволите, ще се досети какво друго е способен да направи. Не вярвам да е дошъл тук без причина.
Нед Махони заповяда по радиостанцията на агентите да го изчакат пред вратите на всеки от асансьорите, след което да се заемат с пълното претърсване на цялата сграда — етаж по етаж, от долу до горе. Докладваха му, че от централата на нюйоркската полиция вече изпратили попълнения. Скоро тук щяха да пристигнат две дузини ченгета. А после още стотина. Вълка беше в сградата.
Двамата с Нед Махони хукнахме нагоре по стълбите.
— Но къде отиваме? Докъде ще се изкачваме?
— До покрива! Това е единственият възможен изход за него.
— Наистина ли мислиш, че той предварително е съставил този план? Но как е възможно, Алекс?
Поклатих глава, нямаше начин да го знам. Знаех само, че той кървеше, че силите му го напускаха. Може би дори вече е изпаднал в делириум. Или може би наистина имаше план? По дяволите, досега винаги бе имал планове за всякакви варианти.
И така, ние продължихме със сетни сили нагоре и все нагоре. Най-горният етаж се оказа деветият, но ние не видяхме Вълка да се измъква от стълбището. Набързо проверихме офисите, но никой не го бе виждал — а те сигурно щяха да го запомнят, след като сега бе такава впечатляваща гледка.
— Отзад! Там има стълби, водещи към покрива! — извика ми някой от офиса на някаква адвокатска кантора.
Нед Махони и аз заизкачвахме още стъпала, а после се спряхме, озовали се навън, сред ярката слънчева светлина. Никъде нямаше и следа от Вълка. На покрива имаше някаква едноетажна конструкция, приличаше на кула.
Опитахме да отворим вратата й, но беше заключена.
— Все трябва да е някъде тук. Освен ако не е скочил от покрива — затюхка се Махони.
И тогава го видяхме да наднича иззад кулата.
— Не съм скочил, господин Махони. Освен това нали ви казах да не се занимавате повече с този случай. Мисля, че бях пределно ясен. А сега пуснете оръжията. И двамата.
Пристъпих напред:
— Аз доведох тук Нед!
— Разбира се, че си ти. Нали си неуморим, не се предаваш лесно. Неуморният доктор Крос! Но тъкмо затова си толкова лесно предвидим. И толкова полезен за моите планове.
Внезапно един от нюйоркските полицаи изскочи през същата врата, водеща към отвора на покрива, откъдето се бяхме появили и ние. Той видя Вълка и веднага натисна спусъка.
Улучи го в гърдите, но това не го спря. Очевидно носеше бронирана жилетка, нямаше друго обяснение. Руснакът изрева като ранена мечка и се нахвърли върху полицая, размахвайки ръце.
Сграбчи го през кръста и го вдигна нагоре. Двамата с Нед не можехме да сторим нищо. В следващия миг полицаят вече летеше от покрива.
Вълка се затича към другия край, сега вече наистина имаше вид на напълно обезумял. Какво се готвеше да стори? И внезапно, като светкавица, една мисъл прониза мозъка ми: съседната сграда, откъм южната страна на тази, бе достатъчно близо, така че той можеше да скочи върху нейния покрив. Тогава видях от запад да приближава един хеликоптер. За него ли бе изпратен? Това ли беше резервният му план за бягство? Не позволявай това да се случи!
Завтекох се след него. Нед Махони ме последва.
— Спри! Спри веднага! Стой там!
Но той тичаше като обезумял, криволичейки на зигзаг, отдалечавайки се все повече и повече от нас. Стреляхме по него, но първите ни изстрели не го улучиха.