Все още и никоя терористична организация не бе поела отговорността за бомбардировката.
Наистина сюрреалистична ситуация! Беше по-страшна, отколкото ако атентаторите се бяха свързали с нас.
Тази зала за конференции беше една от най-елегантните и най-удобните в цялата централа на Бюрото — с десетки кресла със синя кожа, просторна маса от тъмен махагон в средата и дебели тъмновинени килими по пода. На масата, около която ние — всички до един с безупречно колосани бели ризи — сега заемахме местата си, бяха поставени само две флагчета — националното и това на DOJ7.
Но въпреки изисканата обстановка аз, както винаги, бях с джинси и непромокаемото яке, на чийто гръб се мъдреше надписът: „Антитерористични сили към ФБР“. Освен това имах чувството, че бях единственият подходящо облечен за ден като днешния. Този случай едва ли можеше да се нарече обичайна делова среща.
При все това залата все повече се изпълваше с важни клечки. Най-високопоставеният сред тях бе Бърт Манинг, един от петимата директори на Бюрото. Присъстваха също висши агенти от Националните сили за борба с тероризма, както и водещи аналитици от новосъздадената Обединена разузнавателна агенция, в която бяха събрани най-опитните експерти както от ФБР, така и от ЦРУ.
Като мой делови партньор за тази сутрин бе определена Мони Донъли — отдавна утвърдила се като ненадминат аналитик и отколешна моя приятелка от следването ни в полицейската академия в Куонтико.
— Виждам, че си получила персонална покана — подхвърлих й аз, докато се настанявах до нея. — Е, тогава не ми остава нищо друго, освен да те посрещна с: „Добре дошла на купона“.
— О, за нищо на света не бих го пропуснала. Изглежда ми като епизод от фантастичен филм… Всичко е толкова странно, Алекс!
— Да, поне това засега ни е ясно — въздъхнах аз.
Пред екрана в предната част на залата се появи онзи специален агент, който бе натоварен със случая от нашата централа в Лас Вегас. Той докладва, че тяхната подвижна лаборатория за криминални изследвания била изпратена в участъка, където някога се намираше селището Сънрайс Вали. В рапорта обаче не се съдържаха много разкрития, затова присъстващите побързаха да се заемат със следващата тема: оценката на заплахата.
Сега вече стана доста по-интересно.
Първо се разгоря дискусия за това дали не са замесени наши местни терористични групировки, като Националния алианс или Лигата на арийските нации8. Обаче никой в действителност не вярваше тези глупаци да се окажат отговорни за нещо така грижливо планирано като случая, който ни бе събрал в тази конферентна зала. Следващата хипотеза касаеше версията за някое от радикалните ислямски движения, като Ал Кайда и Хизбула. На тези две групировки бяха посветени цели два часа от разгорещените дискусии. Те определено бяха сред заподозрените. Накрая Бърт Манинг получи официална задача да се заеме с разследването.
Лично на мен не ми бе възложена никаква задача, което ме накара да се попитам дали в скоро време нямаше да се чуя с директора Бърнс. Всъщност не изгарях от желание да се чувам с него точно за този конкретен случай. Не ми се искаше да напускам Вашингтон, а още по-малко да се връщам в Невада.
И тогава се случи нещо наистина неочаквано.
Всички пейджъри в конферентната зала зазвъняха едновременно!
За броени секунди всеки от заседаващите провери своя пейджър, включително и аз. Пак така мигновено събралите се тук най-високопоставени шефове от разузнаването, полицията и силите за борба с тероризма си представиха как на малките екрани се изписват терористични заплахи от всякакъв вид: от съобщения за оставени съмнителни пакети с експлозиви в нюйоркското метро до заплаха от заразяване на Лос Анджелис с антракс.
Изписаното на моя пейджър гласеше:
Две ракети земя-въздух са изчезнали от базата на САЩ в Къртланд, Албакърки, в Ню Мексико. Разследваме дали това е свързано по някакъв начин със ситуацията в Сънрайс Вали. Ще ви държим в течение.
19.
„Праведните не знаят що е покой“, прочетох на плаката над автоматите за газирана вода край столовата. Тази сутрин в шест без десет бяхме привикани обратно в конферентната зала на петия етаж. Същият състав, както и предишния път. Някои от нас предполагаха, че отговорните за бомбардировката на Сънрайс Вали се бяха свързали с Бюрото. Но останалите си мислеха, че по-скоро са ни привикали заради кражбата на ракетите от военновъздушната база в Къртланд.
8
Неофашистка антисемитска организация, пропагандираща Четвъртия райх; седалище: Лексингтън, Южна Каролина; директор: Аугуст Крейс; радиостанция — „Властта — за бялата раса“, проповедник: пастор Джей Фабер. — Б.пр.