— Лицето, което ни се обажда, използва фонокарти за ползване на обществени телефонни автомати. Недодялан и примитивен, но ефективен подход. Досега всичките повиквания бяха извършвани от различни най-невзрачни бакалници, киносалони, зали за боулинг. Както сами знаете, невъзможно е да бъдат проследени подобни обаждания.
Останахме смълчани още минута-две, само неколцина от нас разговаряха тихо.
Накрая тишината отново бе нарушена, но този път от телефона в предната половина на залата.
20.
— За всеки от вас ще бъде осигурен по един усилвател, за да чувате разговора — обясни ни директорът Бърнс. — Онези от другия край на линията потвърдиха, че това е позволено, дори препоръчват всички вие да присъствате тук и да следите диалога. С други думи очакват да имат публика. Както сами ще се убедите, те много се вживяват в определянето и спазването на правилата за общуване с тях.
— Кои, по дяволите, са те? — прошепна Мони в ухото ми. — Всичко това все повече ми напомня на научната фантастика. Да не би да са извънземни? Вече се замислям дали да не се обзаложа за това.
— Нали само след минута ще разберем? Така че не бих рискувал да залагам срещу теб.
Директорът Бърнс натисна един от бутоните на своя пулт и от високоговорителите проехтя гласът на някакъв мъж. Веднага си пролича, че звуците, достигащи до нас, бяха предварително филтрирани, за да не бъде разпознат гласът.
— Добър вечер. Говори Вълка — чухме ние.
Моментално настръхнах. Познавах Вълка — нали го бях преследвал почти цяла година. Всъщност никога не бях срещал по-безмилостен убиец от него.
— Аз съм този, който е отговорен за опустошението на Сънрайс Вали. Бих искал да обясня действията си. Или поне до такава степен, доколкото вие заслужавате да узнаете. Или казано още по-точно: дотолкова, доколкото искам вие да знаете на този етап.
Мони Донъли отново се извърна към мен и поклати глава. Тя също познаваше Вълка. Новините не можеха да бъдат по-лоши, дори ако това обаждане идваше направо от ада.
— Добре е, че мога да разговарям с вас вкупом, след като толкова много изтъкнати експерти са се събрали само за да изслушат моята декларация. ФБР, ЦРУ, АНС9 — продължи Вълка. — Наистина съм дълбоко впечатлен. Или по-скоро се чувствам смирен пред подобни величия.
— Какво искате от нас? Ще разговаряме ли, или само ще ви изслушаме? — прекъсна го Бърнс.
— С кого говоря в момента? Кой се обади току-що? Ще се представите ли?
— Говори Бърнс, директор на ФБР. Аз съм тук заедно с директора на ЦРУ Уиър и Стивън Боуен, шеф на АНС.
От високоговорителите се чу силен пукот, който можеше да се дължи и на смеха от другия край на линията.
— Е, сега вече действително мога да потвърдя, че съм безкрайно поласкан, господин Бърнс. Защото отначало си мислех, че сте събрали около себе си само невзрачните си лакеи. Като доктор Крос например. Но както сам много добре знаете, винаги е по-добре да се говори направо с шефовете. Това винаги е за предпочитане, не сте ли съгласен?
Обади се Уиър от ЦРУ:
— Още при първия ни контакт с вас изрично пожелахте „да си имате работа само с хора от първа ръка“. Повярвайте ми, сега тук наистина е събран нашият А-отбор. Ние възприемаме изключително сериозно бомбардировката в Невада.
— Май наистина сте ме слушали внимателно. Е, признавам, че успяхте да ме трогнете. Чувал съм за вас, господин Уиър. Макар че за в бъдеще предвиждам да възникнат известни проблеми помежду ни.
— И защо смятате така?
— Защото представлявате ЦРУ, а на вас не може да се вярва нито за миг… Явно не сте чели вашия американски писател Греъм Грийн. А кой друг е причислен към А-отбора ви? — попита Вълка. — Нека някой да стане, да преброи и да ми представи всички присъстващи там.
Директорът Бърнс обходи залата, като изброяваше поименно всички присъстващи. Пропусна само двама агенти и аз веднага си зададох въпроса защо бе нужно това.
— Отличен подбор, поне в по-голямата част — потвърди Вълка веднага след като Бърнс приключи с представянето. — Сигурен съм, че знаете на кого да се доверявате и на кого — не, още повече щом става дума да бъде гарантиран животът ви. Лично аз в никакъв случай не съм поклонник на ЦРУ, но това в крайна сметка е мое лично предпочитание. За мен всички от ЦРУ са лъжци, които освен това се увличат и по никому ненужния драматизъм. Има ли там някой, който да не споделя мнението ми? — Никой не се обади и високоговорителите отново изпукаха заради гръмкия смях на Вълка: — Това е доста интересно, не мислите ли? Дори и присъстващите сред вас от ЦРУ не отричат суровата ми присъда. — Но внезапно тонът му рязко се промени: — А сега, малоумници такива, чуйте внимателно какво ще ви кажа. Защото това е най-важното нещо в момента! Ако ме изслушате, могат да бъдат спасени много човешки животи. Така че трябва да изпълните това, което ще ви предложа. И да се подчините. Разбрахте ли какво ви казах? Да слушате и да се подчинявате! А сега искам да ви чуя. Моля, говорете, мамка му!