Всички заговориха в един глас. И макар прищявката му да изглеждаше абсурдна, дори детинска, ние разбрахме, че Вълка искаше просто да ни докаже, че контролира ситуацията, при това тотално.
Бърнс внезапно се разкрещя:
— Изчезна, прекъсна! Изключи линията, кучият му син!
21.
Чакахме в конферентната зала, послушни като кутрета, но руският гангстер повече не се обади. Познавах добре този кучи син и не очаквах отново да ни позвъни. Просто си играеше с нас…
Накрая се върнах в кабинета си, а Мони Донъли се отправи към Вирджиния. Все още не бях разпределен към случая, поне не официално. Но Вълка знаеше, че ще присъствам в конферентната зала, където се провеждаха секретните заседания при кризисни случаи. Дори ме бе „удостоил“ с лична обида. Типично в негов стил.
Какво бе замислил? Какво друго можеше да се очаква от един бандит, освен да прибегне до някаква терористична тактика? Нима бе решил да започне война с нас? След като неколцина откачени в пустинята можеха да причинят всичко това, какво оставаше за руската мафия? Трябваха им само един безмилостен водач и пари.
Изчаках така, докато се чудех дали тази ужасяваща несигурност няма да се окаже част от някакъв пъклен план на руснаците да увеличават стреса и натиска върху нас. Дали не са решили да ни наложат волята си? Или просто изпробват търпението ни?
Разбира се, не можех да забравя за полковник Джефри Шейфър и факта, че и той вероятно е свързан с цялата тази история. Каква бе целта на всичко това? Вече се бях запознал с последните данни от досието му. Бяхме поставили под наблюдение някогашната му любовница, която отначало е била негов психотерапевт. Казваше се Елизабет Касади. Явно трябваше да прегледам и нейните бележки от терапевтичните сеанси, които бе провеждала с Шейфър.
По-късно реших да проверя как е ситуацията у дома и позвъних на мама Нана. Тя не пропусна да ме обвини, че съм ял от нейния царевичен хляб. Аз обаче веднага натопих Деймън за това злодеяние, което я накара да се изкиска.
— Трябва да си отговорен за постъпките си! — не пропусна да ме скастри тя.
— О, добре, поемам цялата отговорност — отвърнах. — Признавам, че изядох царевичния хляб, при това с огромно удоволствие. Беше много вкусен.
Малко след като приключих с този разговор, ме повикаха за следващото заседание в конферентната зала за спешни случаи. Тони Удс от етажа на директорите свика по интеркома няколко агенти наведнъж:
— Имаме ново развитие на ситуацията — започна той с убийствено сериозен тон. — В Европа е настъпил истински ад! — Тони Удс спря за миг, но после продължи: — Имало още две бомбардировки, при това по-ужасни, само преди един час. И двете са в Западна Европа. — Едната е станала в северната част на Англия, в Нортъмбърланд, до Шотландия. Селото Мидълтаун, с живеещите там четиристотин души, вече е изличено от лицето на земята. — Удс отново многозначително замълча за миг. — Но този път населението не е било евакуирано. Не знаем защо. Загиналите са около стотина. Било е ужасна кървава баня. Цели семейства са били изтребени — мъже, жени, деца. От Скотланд Ярд вече получихме откъс от видеозаписа на катастрофата. Един местен полицай успял да заснеме случилото се от Чевиотс — верига от хълмове, недалеч от селото Мидълтаун Хил. Сега ще ви го пусна да го видите.
Настанихме се в креслата и изгледахме краткия филмов материал в пълна тишина. Всички бяхме като онемели. Накрая местният полицай заяви пред видеокамерата:
— Името ми е Робърт Уилсън. Израснал съм тук, в Мидълтаун Хил, което току-що бе унищожено. Имаше само една главна улица, край която се намираха две кръчми, два магазина и къщите на хора, които познавах от детинство. До селото се стигаше по моста, построен от железопътната компания „Роял Инджиниърс“. Сега обаче и от него нищо не е останало. Нито пък от кръчмата в нашия квартал. Докато стоях тук и гледах това страховито опустошение, внезапно си припомних, че съм християнин. Но сега вече съм изгубил надеждата в спасението на нашия свят.