Сеанс №11
Днес имаше забележителна промяна. Беше много енергичен, еуфоричен и почти изумително харизматичен (което насочва за евентуално социопатично нарушение на психичното му равновесие). Настояваше за необходимостта от допълнителни сеанси и непрекъснато повтаряше: „Чувствам, че съм истинска знаменитост“. А когато го запитах за отношенията между него и съпругата му, отвърна: „Нещата с нея не биха могли да бъдат по-добре. Знаеш ли, тя ме обожава“.
Дискутирахме един епизод от миналата седмица с особено рисково поведение от негова страна: прекалено бързото му шофиране и съзнателното подвеждане на полицейски коли в стремглава гонитба по улиците. Спомена за участието си в сексуална изява с друг партньор, може би някаква проститутка, като заговори за „груб“ секс. Днес маниерът му на общуване беше флиртаджийски, почти открито съблазнителен. Той е убеден, че аз го „желая“.
Сеанс №14
Пропуснахме предишния сеанс, защото той въобще не се яви. Но днес ми поднесе извиненията си, само че след това стана необикновено гневен и неспокоен. Твърдеше, че изпитвал необходимост да „възнагради себе си“. Дискутирахме повторното нарастване на либидото му, като той спомена, че на няколко пъти викал при себе си високоплатени сексуални партньорки. След което се увлякохме в дискусия, посветена на желанието му да се ангажира в прояви на садомазохистично поведение.
Каза още, че вероятно бил „влюбен“ в мен. Когато ми го призна обаче, въобще не беше афектиран, нито се наблюдаваше нещо друго необичайно в поведението му.
Длъжна съм да призная, че направо онемях. Полковник Шейфър като че ли се бе съгласил да присъства на тези сеанси с едничката цел да се възползва от тях, за да ме съблазни. И за нещастие това му се удаде.
23.
След като прочетох бележките на д-р Касади, длъжен бях да призная, че и аз онемях. Поне за кратко. Всъщност — не съвсем… Тези странни бележки започнаха видимо да се променят след шестнадесетата визита на Шейфър — вече не съдържаха никакви указания за неговите лични преживявания, които вероятно са били причината за началото на любовната им афера.
След това д-р Касади бе престанала да си води записки за тези сеанси. Колко необичайно, да не говорим, че въобще не беше професионално! Затова предположих, че тъкмо тогава се е развихрил техният интимен роман. Ако се нуждаех от повече доказателства, че Шейфър е изключително умен и затова още по-опасен като психопат, то лесно можех да ги открия сред записките на д-р Касади.
По-късно през същата нощ отново ме повикаха по спешност в конферентната зала, превърнала се в главна квартира на нашия обединен антикризисен щаб. Казаха ми, че очаквали всеки момент Вълка пак да позвъни. Което явно означаваше, че нещо бе станало. Или предстоеше. Във всеки случай обратното броене вече бе започнало.
Когато най-после се обади, отначало той заговори по-сдържано:
— Благодаря ви, че отново се събрахте заедно само за да ме удостоите с вниманието си. В отплата на това ще се постарая да не ви разочаровам, нито да губя напразно ценното ви време. Директор Бърнс, директор Боуен, директор Уиър, желаете ли да кажете нещо, преди да започна да говоря по същество?
— Нали казахте да ви слушаме — обади се Бърнс. — Така че сега това и правим.
Вълка реагира с бурен смях:
— Ужасно ми допадате, Бърнс! Подозирам, че ще се окажете достоен противник. Впрочем в залата присъства ли господин Махони?
Шефът на Отряда за спасяване на заложници се наведе напред в креслото си и посочи среден пръст пред високоговорителя, от който се разнасяше гласът на Вълка.
— Да, тук съм. И ви слушам, заедно с останалите. — Средният му пръст още стърчеше предизвикателно. — Какво искате да сторя за вас?
— Искам веднага да напуснете заседателната зала, господин Махони. Защото се опасявам, че няма да се нуждаем от услугите ви. Вие сте прекалено неуравновесен за моя вкус. И доста опасен. А, да, между другото мога да ви уверя, че говоря напълно сериозно.
Бърнс мълчаливо махна с ръка — това бе знак към Нед Махони да напусне заседанието.
— Няма да се нуждаем от намесата на Отряда за спасяване на заложници към ФБР — добави Вълка. — Всичко ще е загубено, ако наистина се стигне дотам. Мога да ви уверя в правотата си. Надявам се още, че вече сте започнали да схващате как работи моят мозък. В никакъв случай не желая да мобилизирате ресурсите на Отряда за спасяване на заложници, нито да се стига до каквито и да било по-нататъшни разследвания. Злите кучета не бива да бъдат допълнително насъсквани. Слушате ли ме всички? Никой да не се опитва да узнае кой съм аз — или кои сме ние. Проумявате ли това? Моля, потвърдете, ако сте ме разбрали правилно.