— Да — провикнахме се всички в залата.
Сякаш Вълка отново се опитваше да ни накара да се почувстваме като безпомощни хлапета. Или просто се забавляваше до насита от шанса си да унижи едновременно ФБР, ЦРУ и Съвета по националната сигурност.
— Всеки, който не е отговорил, моля да напусне — уточни Вълка. — Не, недейте всички да ставате от местата си. Исках само да се пошегувам за ваша сметка. Аз всъщност съм това, което бихте нарекли „креативен“ тип. Но по въпроса за господин Махони, както и за това да не се води официално разследване, съм убийствено сериозен. А сега да се заемем с деловата ни работа, предвидена за днес. Нали нямате нищо против? Всъщност дори се получава много интересно стечение на обстоятелствата. Надявам се, че някой от вас си води записки. — Последва мълчание, продължило петнадесетина секунди. После смразяващият глас на Вълка отново прокънтя във високоговорителите: — Искам да узнаете кои са набелязаните цели. Крайно време е да се занимаем с това. Те са четири. Бих ви посъветвал да подготвите тези градове за най-лошия възможен сценарий. За тотално унищожение. — Последва още една пауза, след което дойде ред на най-същественото: — Набелязаните мишени са… Ню Йорк… Лондон… Вашингтон… Франкфурт. Тези градове ще трябва да се подготвят за най-ужасните опустошения в цялата човешка история. И нито дума пред обществото, особено пред медиите. Защото в противен случай незабавно ще атакувам.
И тогава той отново прекъсна връзката. Все още не бе поставил никакъв краен срок.
24.
Същата сутрин в пет и половина президентът на Съединените американски щати допиваше четвъртата си чаша черно кафе. Вече от два часа присъстваше на срещи.
Съветът по националната сигурност заседаваше в Овалния кабинет почти от три и половина през нощта. Сред присъстващите изпъкваха шефовете на ФБР и ЦРУ, както и неколцина от най-изявените експерти от разузнаването. Всички бяха възприели заплахите на Вълка съвсем сериозно.
Президентът прецени, че вече бе достатъчно информиран за предстоящата среща на върха. Макар че никога не можеше да бъде напълно сигурен, когато се налагаше да действа в такива напрегнати и рисковани ситуации.
— А сега вече може да започне този трагичен цирк. Хайде, включете ме — обърна се той към шефа на президентската администрация.
След две минути вече разговаряше едновременно с германския канцлер и британския премиер. Тримата държавни глави заедно присъстваха на внушителния видеоекран, с незначителни отклонения и закъснения на сигналите — което отдавна бе общоприето в странния свят на видеоконферентните междуконтинентални връзки.
Президентът отначало не искаше да повярва, но двамата европейски държавници единодушно го увериха, че разузнавателните им служби в нито една от страните им не са се добрали до нещо по-конкретно, което да подсказва кой всъщност бе Вълка и къде би могъл да се укрива. След това тримата обсъдиха останалите спорни въпроси.
— Ето че накрая все пак се споразумяхме за нещо — заяви канцлерът на Германия.
— Всички ние сме наясно, че той действително съществува и се укрива някъде, обаче никой няма ни най-бегла представа къде точно е убежището му — съгласи се британският премиер. — Според нас той е бивш кадър на КГБ. Предполагаме също, че още не е навършил петдесет. Всъщност за него знаем единствено, че е много умен. Което наистина е влудяващо.
Всички се съгласиха с този засега единствен неоспорим факт, а накрая се разбраха за още нещо: нямаше да има никакви преговори с терориста.
Вълка трябваше да бъде проследен и заловен, независимо по какъв начин, след това на всяка цена — ликвидиран.
Втора част
Заблуждаващи указания
25.
За Вълка всички големи градове отдавна се бяха превърнали в еднообразни, отблъскващи и нуждаещи се от пълно прочистване сборища, тъй като капитализмът и мултинационалният бизнес бяха приплъзнали пипалата си навред, а по петите им ги следваше заразата на престъпността. Нощем Вълка често бродеше сред някой от най-големите световни центрове. Нямаше значение в кой точно, тъй като руснакът се чувстваше еднакво неудобно във всичките подобни мегаполиси.