Вторият кръг от задачи бяха дейностите, за които отговаряше Федералната агенция за преодоляване на кризисните ситуации. Трябваше да бъдат преценени възможностите на здравните служби да се справят с огромното претоварване, което се очакваше във Вашингтон или в Ню Йорк или пък в двата града едновременно. Един от най-тревожните въпроси бе подсигуряването на всичко необходимо за внезапно евакуиране на милионите жители, понеже и в двата града можеше да настъпи небивала паника. Особено в мегаполис като Ню Йорк тя можеше да причини смъртта на хиляди негови жители.
Чисто теоретичното, но затова пък напълно откровеното обсъждане от тази сутрин се оказа най-тревожното, на което съм бил свидетел. След половинчасовия обяд — за онези, които още не си бяха загубили апетита — и прекъсването за неотложните телефонни разговори ние отново се заехме с пресяването на вариантите.
Кой бе отговорен? Дали това наистина бе руският гангстер Вълка, или може би някаква съвсем друга групировка? И какво всъщност искаха те?
Първоначалният списък от възможните варианти беше доста дълъг, но много бързо се сведе само до Ал Кайда, Хизбула и египетското движение за ислямски джихад. Евентуално и някаква друга независима групировка, работеща само за пари и сътрудничеща на известните терористични организации.
Накрая разговорът се пренасочи към „конкретните действия“, които Бюрото трябваше да ръководи. Беше предписано денонощно мобилно и статично наблюдение над неколцина отдавна заподозрени лица. Някои от тях не се намираха на територията на Съединените щати, а в Европа или Близкия изток. Явно се нагърбвахме с грандиозно разследване, едно от най-мащабните в цялата човешка история.
И всичко това бе провокирано от зловещите и крайно заплашителни заповеди, издавани от Вълка.
По-късно същата вечер все още се занимавах с проучването на най-прясно постъпилите данни за действията на Джефри Шейфър както в Съединените щати, така и в Европа. Бяха събрани от десетките наши сътрудници. Но защо ни е да се занимаваме с това, което е вършил в Европа?, зачудих се аз. Нима там се кореняха източниците на този пъклен заговор? Всъщност беше възможно всичко да е започнало примерно в Англия. Нали Шейфър бе живял там толкова много години. Или може би в Русия? Или в някой от кварталите с руски емигранти в Щатите?
Прочетох няколко рапорта за годините, през които Шейфър е работил като доставчик на оръжие за белите наемници в Африка.
И тогава се натъкнах на нещо поразително.
Наскоро той се завърнал в Англия, но старателно дегизиран — когато влязъл в страната, бил настанен в инвалидна количка. Очевидно с нея е пътувал из Лондон. Според рапорта той вероятно не е подозирал, че тогава е бил следен от нашите хора.
Това бе ключ към загадката и аз веднага го маркирах в базата данни като важно събитие, заслужаващо нашето внимание. Може би Невестулката използва инвалидна количка и във Вашингтон?
И може би най-неочаквано бяхме на една крачка пред него, вместо да изоставаме с две, както винаги досега?
С това дойде краят на моя тъй дълъг работен ден или по-скоро — на моята работна нощ. Поне се надявах, че засега съм приключил.
27.
Много рано на следващата сутрин Невестулката, настанен в черна сгъваема инвалидна количка, си проправяше път сред гъстата и шумна тълпа на Юниън Стейшън. Беше в отлично настроение. Обичаше да побеждава, а сега побеждаваше с всеки завой и с всеки оборот на колелата.
Джефри Шейфър имаше превъзходни връзки сред военните във Вашингтон, заради което се оказа изключително ценен за замислената операция. Притежаваше полезни контакти също и в Лондон — един от градовете мишени. Но най-важното за Невестулката бе, че отново е в играта, а той обичаше да се чувства значим.
Освен това отдавна жадуваше да нарани колкото можеше повече хора в САЩ, защото презираше американците до дъното на душата си. Вълка му бе предоставил великолепна възможност да им причини тук и сега реални щети. Това си бе едно истинско замочит — трошене на кости на мащабен жив обект. Масово убийство.