— Точно така, капитане. Ще трябва да стреляш през прозорци на една административна сграда.
Шейфър не възрази срещу предложената от нея смяна на оръжието. Той бе работил с много снайперисти и отлично знаеше, че те до един са големи особняци и винаги предпочитат да вършат нещата по своя начин, който често изглеждаше доста странен. Очакваше от Ники повече възражения и остана изненадан, че всичко се уреди толкова бързо.
— И така, кой ще трябва да умре утре? — запита накрая тя. — Естествено, че се налага да ти задам този въпрос.
Шейфър й съобщи коя е подбраната жертва, но за своя чест Ники Уилямс дори не трепна учудено. Единствената й реакция бе:
— Тогава цената ми ще се вдигне. При това двойно.
Шейфър бавно кимна:
— Съгласен. Така всичко между нас двамата може да се смята за уредено, капитан Уилямс.
Сега бе неин ред да се усмихне.
— Да не би да съм поискала прекалено ниска цена?
— Да, може и така да се каже. — Шейфър отново кимна. — Но сега ще ти дам половината от сумата. Само гледай да не го пропуснеш.
29.
Като че ли най-после бяхме постигнали истински пробив в този случай. Най-сетне разполагахме с нещо, за което да се заловим. И идеята беше моя — инвалидната количка! Вече разполагахме със следа.
В десет часа тази сутрин прекосих почти целия Вашингтон, за да се озова в блок „Фарагът“ на Катедрал авеню. Преди три години една моя партньорка — Патси Хемптън — беше убита в подземния гараж на тази жилищна сграда. Застреля я Джефри Шейфър. Във „Фарагът“ живееше неговата бивша психотерапевтка.
През последните тридесет и шест часа бяхме поставили д-р Елизабет Касади под денонощно наблюдение и усилията ни като че ли започнаха да се възнаграждават. Невестулката бе изскочила от дупката си. Съобщиха ми, че Шейфър паркирал колата си в същия подземен гараж, където брутално бе убил Патси. После се качил горе до мансардния апартамент 10D, където още живееше д-р Касади.
Беше дошъл в инвалидна количка.
Заедно с още четирима агенти се изкачих с асансьора. Бяхме извадили пистолетите си, готови за стрелба.
— Той е извънредно опасен. Имайте предвид, че говоря съвсем сериозно — напомних им аз, след като излязохме от кабината на етажа на д-р Касади. Направи ми впечатление, че са пребоядисвали след последното ми посещение тук. Но въпреки това всичко ми изглеждаше доста познато. Но имах и странното усещане като за място, обитавано от духове. Или може би бях вбесен от спомена за смъртта на Патси Хемптън и за дързостта на Невестулката. Натиснах звънеца на вратата на мансардния апартамент 10D. После извиках: — ФБР! Отворете вратата! Ние сме от ФБР, доктор Касади.
Вратата се отвори и пред мен се изпречи висока, привлекателна блондинка — моята отколешна позната.
Елизабет Касади също ме позна:
— Доктор Крос, каква изненада! Е, всъщност не съвсем…
Докато говореше, чух зад нея шум от колелата на инвалидна количка. Веднага вдигнах пистолета и оттласнах блондинката от вратата.
Насочих пистолета към мястото, откъде се чуваше проскърцването.
— Стой! Спри там, където си! Веднага! — изкрещях аз.
И тогава се показа инвалидната количка с някакъв мъж в нея. Поклатих глава разочаровано и бавно отпуснах оръжието си. Но успях поне да се сдържа да не изругая. Цялата постановка вонеше на гнило или по-точно на Невестулката.
Мъжът в инвалидната количка заговори:
— Очевидно не съм полковник Джефри Шейфър. Дори никога не съм го виждал. Аз съм само един актьор, наричам се Франсис Николо. Наистина съм инвалид, така че моля без физически грубости. Казаха ми да дойда тук и ми платиха изключително щедро за това. Инструктиран съм да ви предам, че полковникът ви изпраща поздрави и че настоява да се вслушате в съвсем ясните указания, които сте получили. Но тъй като сега сте тук, явно не сте се вразумили. — Мъжът се поклони ниско от кръста. — Това беше моята част, моята роля в пиесата. Нищо повече не знам и не мога да ви кажа. Как ви се стори изпълнението ми? Приемливо, нали? Ако желаете, можете да ме аплодирате.
— Арестуван сте! — казах му аз.
После се извърнах към д-р Елизабет Касади:
— Както и вие. Къде е Шейфър?
Тя поклати глава. Изглеждаше невероятно унила.