Майкъл Коста от Лос Анджелис беше единственият на борда експерт по мунициите, затова точно той бе инструктиран да приготви „нестандартен модел бомба, заредена със самолетно гориво, която наистина да се отличава с поразителна огнева мощ“.
Окей, за него нямаше нищо по-лесно от това!
Работният му модел бе BLU-96. На военен жаргон по-често го наричаха „Безмилостната косачка“, с което се добиваше съвсем нагледна представа за крайния резултат. Коста много добре знаеше, че тази бомба първоначално е била предназначена за прочистване на минни полета, а също и на джунгли и гори при осигуряване на зони за кацане на десантни части. Но сетне някакъв самонадеян фукльо, с наистина болен мозък, си бе въобразил, че „Безмилостната косачка“ ще може да затрива хората също тъй лесно, както помиташе дървета и канари.
И така Майкъл се бе озовал на борда на този остарял и доста поочукан товарен самолет, летящ над планинския масив Тускарора към Сънрайс Вали в щата Невада, който вече се приближаваше до точка М (мишената).
С новите си приятели той бе сглобил бомбата направо в самолета. Дори им бяха осигурили диаграма, показваща как точно да стане това, сякаш бяха сбирщина от малоумници. „Наръчник за начинаещи: Как да сглобяваме бомби с авиационно гориво“.
Коста много добре знаеше, че истинската BLU-96 представляваше строго контролирано секретно оръжие и бе сравнително трудно да се сдобиеш с нея. За нещастие на всички, които живееха, любеха се, хранеха се, спяха или клечаха в клозетите в Сънрайс Вали, „Безмилостната косачка“ можеше да бъде изработвана в домашни условия от лесни за снабдяване съставки. Коста беше купил един внушителен резервоар, пълен с хиляда галона авиационно гориво, после добави към него високооктанов бензин и разпръсквател, а накрая дойде ред на пръчките динамит, служещи като детонатори. Приспособи една механична спирачка и пусково устройство, като за целта използва части от уредите на парашутистите за измерване на височината, на която се намираха над земята. Общо взето фасулска работа.
Накрая нареди на спътниците си на борда:
— Ще летите над мишената и ще хвърлите бомбата през люка в товарния отсек. После побягвате така, сякаш са ви подпалили гащите, право напред към океана! Повярвайте ми, „Безмилостната косачка“ няма да остави долу нищо, освен опожарена земя. Сънрайс Вали ще се превърне в един обгорял белег в пустинята. Дори спомен няма да остане от него. Само почакайте.
5.
— Лесно ще стане, джентълмени. И никой няма да пострада. Не и този път.
Макар и отдалечен на повече от хиляда и триста километра, Вълка следеше на живо всичко, което ставаше там, в пустинята. Какъв трясък! На терена в Сънрайс Вали техниците бяха монтирали четири камери, които сега предаваха сигнали до четирите монитора в къщата от предградието Бел Еър на Лос Анджелис, където Вълка бе отседнал. Но само за кратко.
Той следеше внимателно реакциите на жителите, ескортирани сега от военните към очакващите ги камиони. Разделителната способност на кадрите беше превъзходна и селището от каравани се виждаше като на длан. Наблюдателите можеха да различат дори емблемите по ръкавите на войниците:
72-о гвардейско поделение — Невада — Въоръжени сили на Съединените американски щати
Внезапно Вълка се развика оглушително:
— Глупак, смотан боклук! Не прави това! — От гняв едрата му десница започна да стиска яростно черната топка — навик, който се проявяваше само когато беше разтревожен или гневен.
Един от живеещите в пустинята мъже вдигна пушката си и я насочи към войника, изпречил се пред стъпалата на караваната му. Невероятно глупава грешка, която като нищо можеше да му коства живота!
— Глупак такъв! — изрева Вълка в екрана на монитора.
Само миг по-късно мъжът с пушката бе мъртъв, заровил лице в праха, стелещ се в пустинята. Поне една полза имаше от този трагичен инцидент — това улесни значително усилията на войниците да натикат останалите обитатели на Сънрайс Вали във военните камиони. Трябваше да се направи първо това, помисли си Вълка. Само че бяха го пропуснали и ето ти проблем.