— Е, може да се очаква — съгласи се д-р Кейла Коулс.
Но Нана се намръщи.
— Защо толкова бързаш да се отървеш от мен? — сърдито ме попита тя. — Това ли съм заслужила?
Сега бе мой ред да се засмея.
— Може би всичко това се дължи на факта, че за мен винаги си била като трън в петата. И ти го знаеш, нали?
— Разбира се, че го зная — отвърна тя. — Това е най-важната задача през целия ми живот. Дори може да се каже, че смисълът на моето съществуване е да те измъчвам. Още ли не си го разбрал?
Докато изричаше тези думи, аз най-после се почувствах наистина у дома си, далеч от всякакви войни. Хванах под ръка Нана и Кейла и ги поведох към предната веранда. Там им изсвирих на пианото от Джордж Гершуин „Един американец в Париж“. Какъвто самият аз бях доскоро, макар и не за дълго.
Към единадесет изпратих Кейла до нейния микробус. Поспряхме се за малко, за да разменим още две-три думи.
— Благодаря ти, че се отби да я видиш — казах й аз.
— Няма защо да ми благодариш — отвърна Кейла. — Направих го, защото аз самата го исках. Просто обичам старата. Много, много я обичам. За мен тя е като духовна наставница. И така е от години. — После Кейла се наведе бързо към мен и ме целуна. За няколко секунди задържа устните си върху моите. А щом се отдръпна, се усмихна: — Отдавна исках да го направя. — Мълчах, изненадан от случилото се. — И сега го направих, Алекс. Интересно усещане — продължи тя.
— Интересно ли? — попитах смутено.
— Трябва да тръгвам. И то веднага.
И като се засмя още веднъж, Кейла се затича към микробуса.
Наистина интересно…
92.
След толкова необходимия ми отдих отново се върнах на работа и установих, че все още се занимавам с тероризма, който понастоящем включваше преследване на всички евентуални заподозрени, разполагащи с купища пари. Казаха ми, че съм бил избран, задето съм непреклонен.
Донякъде се радвах, че не всичко бе приключило. Продължавах да поддържам контакти с моите разследващи колеги, като Мартин Лодж в Англия, Санди Грийнбърг от Интерпол, Етиен Марто от Париж, както и полицейските и специалните служби в Тел Авив и Франкфурт. Всеки от колегите, с които толкова пъти бях разговарял, можеше да ме насочи към някакви следи, ала никой не знаеше нещо, което наистина да се окаже от първостепенно значение.
Вълка, или може би Ал Кайда, или пък някакви съвсем други хитри копелета се спотайваха някъде, след като бяха прибрали в сейфовете си почти два милиарда долара. В същото време бяха унищожили три квартала в центъра на Париж. И исканите от тях политически затворници бяха освободени. Но все някъде би трябвало и те да са допуснали някакви грешки, да са оставили следи, по които да ги открием или поне да разберем кои са.
На втория ден след завръщането ми в екипа реших да се възползвам от аналитичните способности на Мони Донъли. Двамата с нея попаднахме на някои връзки, които ме заинтригуваха достатъчно, за да потегля към Лексингтън в щата Вирджиния. Крайната цел на пътуването ми бе една модерна двуетажна къща край третокласния път Ред Хоук Лейн. На алеята пред къщата видях паркиран един додж, модел „Дюранго“. А на съседното пасище имаше два коня.
Джо Кахил ме посрещна на предната врата. Бившият агент на ЦРУ целият се разтапяше в усмивки, точно както го помнех от срещите ни в миналото, свързани с Вълка. В телефонния разговор, чрез който бе уредена тази среща, Джо ме бе уверил, че с радост ще ми помогне да довършва разследването. Покани ме вътре край малката маса, на която вече бе поднесено кафето заедно с трошлив кейк, очевидно престоял доста в килера на Джо. От прозорците се откриваха приятни гледки към околните ливади и пасища, към едно малко езеро, дори и към синеещата се в далечината планинска верига Блу Ридж.
— Сигурно ще си кажеш, че работата ми липсва — започна Джо. — Да, понякога е така. Единствените ми занимания в момента са лов и риболов. Обичаш ли да ловиш риба, Алекс? Ходиш ли на лов?
— Няколко пъти съм водил децата на риболов — отвърнах аз. — А и на лов съм бил. Но точно сега ме вълнува само един улов — Вълка. Но за това се нуждая от твоята помощ, Джо. Искам от теб да си припомниш миналото. Натъкнах се на нещо!
93.
— Добре, искаш отново да си поговорим за него. За това как измъкнахме Вълка от Русия? И какво се случи, след като той пристигна в Америка? Или как после изчезна. Това е тъжна история, но е добре известна и документирана, Алекс. Виждал си досиетата, сигурен съм, че си го направил. Този случай едва не сложи край на кариерата ми.