— Проклети малоумници, незабавно донесете уликата! Какво, по дяволите, се опитвате да постигнете, какво си мислите? И въобще можете ли да мислите с главите си? Дайте уликата.
Подчинените му дотърчаха при нас и по-високият от тях — който, както научих по-късно, бил зет на местния полицейски началник — ми подаде фотоапарата, конфискуван от алпинистите. Беше „Канон Пауършот“, а аз знаех как се проявяват заснетите с него кадри. Първите снимки не представляваха нищо особено, освен че бяха умело подбрани пейзажи, но без никакви хора — редуващи се с панорами, заснети с широкоъгълен обектив.
Ала после дойде ред на паническата евакуация. Кадрите бяха невероятно драматични.
Тогава най-после видях за пръв път мъжа, който снимаше експлозията.
Беше с гръб към фотоапарата на катерачите. Отначало стоеше изправен, но на следващите няколко кадъра се виждаше приклекнал на едното си коляно, вероятно за да си осигури по-добър ракурс към мястото на взрива.
Не знаех какво бе подтикнало единия от алпинистите да направи тези начални кадри, но инстинктът му за подбор на сцените действително си го биваше. Мистериозният мъж продължаваше да снима с видеокамера изоставения град, после внезапно пренасочи обектива си нагоре към пламъците, избухнали на няколко десетки метра над градчето. Вече не се съмнявах, че той е знаел за атаката, преди тя да се осъществи.
Следващата снимка го показваше, обърнат по посоката, от която го снимаха катерачите. Всъщност той вървеше направо към тях или поне така излизаше от кадъра. Зачудих се дали бе забелязал, че са го фотографирали.
И тогава видях лицето му. Не можех да повярвам на очите си. Отново се взрях в снимката. Да, познах го! И как можех да не го позная? Преследвах го от години, понеже беше издирван за повече от десет убийства тук и в Европа. Той беше жесток психопат, един от най-опасните от тази порода, който все още бе на свобода.
Наричаше се Джефри Шейфър, но за мен беше по-известен като Невестулката.
Какво правеше той тук?
11.
Следваха още две много по-ясни снимки, очевидно направени, когато Невестулката се е приближавал към фотографа.
Само изражението на лицето му бе достатъчно, за да ти прилошее! Устата ми пресъхна и аз трескаво облизах устните си. Какво правеше Шейфър тук? Каква връзка имаше той с бомбата, сравнила със земята това малко градче? Всичко това ми изглеждаше абсолютно налудничаво, като насън, напълно нереално.
Пътищата ми с полковник Джефри Шейфър се пресякоха за пръв път преди три години във Вашингтон, където бе извършил няколко убийства, макар че така и не успяхме да ги докажем. Подвизаваше се като шофьор на такси предимно из Саут ийст, където живеех и аз. Там никак не му бе трудно да издебне поредната си жертва, пък и той много добре знаеше, че полицията във Вашингтон не се престараваше, когато убитите бяха чернокожи бедняци от предградията. Шейфър официално се водеше на работа като полковник от армията към британското посолство. Това, разбира се, му помагаше да изглежда по-представителен. Ала въпреки всичко си оставаше ужасяващо жесток убиец, беше от най-страховитите серийни престъпници, с които съм си имал работа.
Фред Уейд, един от местните агенти, се приближи към мен, щом се върнах при хеликоптера, с който бях пристигнал. Още разглеждах съсредоточено снимките, когато Уейд ми заяви, че би искал да знае какво става тук. Не можех да го упреквам — и аз исках същото.
— Мъжът, заснел експлозията с видеокамера, се казва Джефри Шейфър — осведомих Уейд. — Познавам го. Той извърши няколко убийства във Вашингтон, когато работех в отдел „Убийства“. Последното, което чух за него, бе, че е заминал за Лондон. Там убил жена си на един пазар, при това пред очите на децата си. После изчезнал. Но ето че сега може би се завръща на сцената! Нямам представа защо, но главата ме заболява само като си го помисля.
Извадих мобилния си телефон и позвъних във Вашингтон. И докато описвах какво бях открил тук, набързо прегледах последните снимки на полковник Шейфър. На една от тях той бе показан как се намества зад волана на един червен форд „Бронко“.
На следващия кадър се виждаше задницата на форда, докато потегляше. Господи, забелязваше се дори табелата с регистрационния номер на автомобила!
Това бе най-странното от всичко: Невестулката бе допуснал непростима грешка, а доколкото го познавах, никога не грешеше.