— Явно имаш голям опит — прошепна задъхано тя. Точно такава най-много я обичах.
Засмях се от сърце:
— Всъщност най-много съм практикувал изкуството на чакането.
— Също както сега очакваш да посегна към следващото ти копче? — запита тя.
— Не знам още колко ще издържа, Джамила. Не се шегувам.
— Е, ще видим. Просто ще изчакаме. Аз също не се шегувам.
Когато блузата на Джамила и моята риза бяха разкопчани докрай, ние все така бавно се освободихме от тях. През цялото време нито за миг не спряхме да се целуваме и галим, да вдъхваме уханието на телата си. Беше си сложила парфюм и аз веднага го разпознах: Calèche Eau Delicate. Знаеше колко обичам този аромат. Джамила обожаваше да я галя леко по цялото тяло и аз не я разочаровах. Първо по раменете и гърба, а после по ръцете й, по красивото й лице, по дългите й бедра, по изящните й глезени, а после отново по бедрата, само че този път отвътре.
— Ти ставаш все по-топъл… — простена тя и се усмихна съблазнително.
Накрая се изхлузихме от леглото и се изправихме, без да преставаме да се докосваме. Свалих сутиена й и поех гърдите й в шепите си.
— Както ти казах, не знам колко още ще издържа така.
И наистина не издържах. Бях твърд, толкова твърд, че чак ме болеше. Плъзнах се надолу и коленичих на ориенталското килимче. Целунах я там, долу. Тя беше силна и уверена и може би тъкмо затова обичах да коленича пред нея.
Накрая отново се надигнах.
— Аз съм твоята робиня — прошепна тя. — Или господарка? Или по малко от всичко?
Проникнах в Джамила, както бяхме прави, танцуващи намясто. Сетне се отпуснахме назад и се проснахме в леглото. За миг се почувствах напълно изгубен, потънал докрай в Джамила Хюз. Бях точно там, където исках да бъда. Тя издаваше онези нейни леки въздишки и степания, които така обичах.
— Липсваше ми близостта ти — прошепнах. — Твоята усмивка, гласът ти, всичко.
— Същото е и с мен — отвърна тихо тя.
След известно време телефонът ми, захвърлен на нощната масичка, започна да звъни.
За пръв път постъпих правилно — съборих проклетото нещо на пода и метнах отгоре му една възглавница. Ако беше Вълка, можеше да ми позвъни сутринта.
101.
На следващата сутрин поех обратно към Айдахо Рокис. С Джамила отидохме заедно с такси до летището, след което се качихме на различни самолети, за различни посоки.
— Голяма грешка правиш, глупав ход! — упрекна ме тя на раздяла. — Трябваше сега да отлетиш с мен за Сан Франциско. Явно се нуждаеш от повече Ар енд Ар26.
Знаех го, но нямаше начин да стане.
Корки Ханкок бе най-важната следа, до която засега се бяхме добрали, а наблюдението се затягаше все повече и повече. Ханкок вече не можеше да се премести, където и да било в границите на целия щат Айдахо, без да бъде следен визуално или подслушван. Около къщата му бе организирано плътно наблюдение, както и в цялата околност и в онази голяма празна плевня. Четири мобилни екипа денонощно бдяха над него, като в резерв се държаха още четири въздушнопреносими групи, готови — ако се наложи — незабавно да се включат в акцията. Шефовете ни бяха добавили и въздушно наблюдение над къщата му.
Веднага след връщането ми в Айдахо ме отведоха на срещата с повече от две дузини агенти, за да се уточнят подробностите по следенето. Тя се проведе в един малък киносалон в Сън Вали. Вечер там прожектираха „Двадесет и един грама“ с Шон Пен и Наоми Уотс, но през деня салонът пустееше.
Пред нас се появи главен агент Уилям Кох. Висок, слаб, дори мършав, с ленена риза, джинси и протрити черни каубойски ботуши. Още от самото начало ни даде да разберем, че на никого няма да отстъпи ръководството на операцията, макар че към същото се стремеше и неговата партньорка от ЦРУ Бриджит Руни — самоуверена, тъмнокоса жена с остър като бръснач ум.
— Ще бъда съвсем кратък. Или Ханкок знае, че вече сме тук и го дебнем, или е невероятно предпазлив по рождение — започна Кох. — Откакто се появихме, не е разговарял с никого. Е, на няколко пъти се свърза с интернет, за да си купи нова въдица, надникна в някакви порносайтове и веднъж се позаинтересува от резултатите от бейзболните мачове. Има приятелка, която се казва Корал Лий. Тя живее в близкото село Кетчъм. Момиче от азиатски произход, но има американско гражданство. За тази Корал определено може да се каже, че изглежда добре, докато за самия Корки Ханкок това съвсем не е така. Предположихме, че е похарчил доста пари по нея, и наистина се оказа вярно. Само за тази година разходите му достигат почти двеста хиляди долара! Пътувания, бижута… Купил й е един от онези модерни спортни автомобили лексус, по които днешните момичета припадат. — Кох млъкна и огледа слушателите си. — Засега това е положението. Знаем, че Ханкок е свързан с Вълка и че е получил много пари за услугите си. Така че след хиляда и двеста часа наблюдение смятаме да надникнем вътре в къщата му, за да поогледаме какво може да се открие там. Уморихме се да чакаме — ядно въздъхна агент Кох.
26