— Не, всъщност изглеждаш отлично, както винаги. Държиш фронта по-добре от Дензъл Уошингтън, или поне е така според впечатленията ми от последните му филми. Не зная как го правиш, но е факт. Но съм убедена, че вътрешно си изцеден. Хапни, отпусни се, а след това ще отскочим до Ница, за да проверим някои спортни коли. Ще бъде нещо като ваканция на море. Кой знае, може пък да заловим убиеца. А сега си допий виното.
— Дадено — съгласих се. — Но после трябва да купя малко шоколад за Джени. Пълен куфар. Обещах й.
— А не обеща ли да заловиш Вълка? — попита ме Санди.
— Да, и това също.
105.
Следващата спирка беше магазинът на онзи реномиран търговец на скъпи автомобили в Ница. Чувствах се като във филм на Алфред Хичкок.
Собственикът на „Ривера Моторс“ — притежаващ изключителните права на концесия за продажбите на марки, като „Ягуар“, „Остин Мартин“ и „Лотос“ — очевидно също бе любител на драматичните ефекти или поне по отношение на дизайна. В съзвучие с това в шоурума се извиваше дълга редица блестящи черни коли. Те се виждаха отлично и откъм улицата, през високите прозорци. Огледално лъснатите черни автомобили контрастираха изумително с идеално почистения бял под.
— Е, какво ще кажеш? — попита ме Санди, докато излизахме от наетото под наем скромно пежо, което, засрамени, побързахме да паркираме по-настрани от алеята, водеща към шоурума.
— Мисля, че отдавна ми е време да си избера нова кола — отвърнах й аз. — Освен това знам, че Вълка е луд на тема лъскави свръхскоростни и супермодерни спортни модели.
Влязохме вътре и се спряхме пред гишето на рецепционистката — елегантна персона, с чудесен тен, с изрусена, грижливо вчесана конска опашка. Тя набързо ни огледа с преценяващ поглед. Мъж и жена, и двамата над метър и осемдесет, със зъби като от слонова кост. Кои бяха тези хора?
— Искаме да се срещнем с господин… — заговори я Санди на френски.
— Имате ли уговорена среща с мосю, мадам?
— Всъщност имаме. С колегата представляваме Интерпол и ФБР съответно. Предполагам, че мосю Гарние ни очаква. Тук сме по важен делови въпрос.
Докато изчаквахме появата на собственика, продължих да оглеждам мястото. Изумително скъпите и също толкова луксозни автомобили бяха подредени безупречно по шаблона, наричан от специалистите в бранша „рибена кост“. Между тях имаше само саксии с декоративни растения. В съседното сервизно ателие механици, до един навлекли работни комбинезони с емблемата на автомобилите „Ягуар“ по тях, се трудеха усърдно, макар че инструментариумът им не успя да ме впечатли.
След три минутно изчакване се появи менажерът на шоурума, облечен в модерен, дискретно елегантен сив костюм. Цената му обаче не беше толкова дискретна — отдалеч си личеше, че е скъп.
— Дошли сте при нас, защото се интересувате от онези два остин мартин, както от онзи ягуар и един лотос? — попита той.
— Нещо от този род, мосю — кимна му Санди. — Не може ли да ни приемете в офиса си? Не бихме искали да навредим на бизнеса ви, като говорим тук, в шоурума.
Менажерът се усмихна.
— О, мадам, повярвайте ми, нашият бизнес е брониран.
— Е, нека сами се убедим в това — намесих се аз на френски. — Или може би ще е най-добре да го кажа по следния начин: да се опитаме да го запазим такъв. Става дума за разследване на убийство.
106.
Менажерът внезапно стана изключително любезен и значително по-склонен към сътрудничество. Оказа се, че четирите въпросни автомобила били закупени от мосю Аглионби, който очевидно притежаваше дом на красивия полуостров Кап Фера, намиращ се в източна посока, съвсем близо до Ница. Мосю Гарние ни обясни с най-дружелюбен тон, че трябвало само да се спуснем до „Долния корниз“, тоест по главното крайбрежно шосе, водещо към Монако. Невъзможно било да го пропуснем. Както и да не забележим внушителното имение на Аглионби.
— Да заловиш крадеца. Помниш ли го този филм? — попита ме Санди два часа по-късно, докато напредвахме по виещото се шосе към Кап Фера. Бяхме изгубили малко време, за да подсигурим подкреплението.
— Всъщност повечето от най-забележителните кадри от филма на Хичкок28 са били заснети именно тук — продължи Санди. Тя посочи с ръка към пътя, виещ се като змия сред стръмните крайбрежни скали. Следващият прав участък от това толкова опасно шосе се намираше най-малко на стотина метра нагоре по склона. Толкова страховито, че чак да ти настръхнат косите!
28
„Да заловиш крадеца“ — филм на Алфред Хичкок от 1955 г.; Кари Грант играе крадец, който се е отказал от занаята и се влюбил в прелестната Грей Кели, но полицията продължава да го подозира, че е замесен в кражба на много скъпи диаманти. — Б.пр.