Сега, с кърпа, увита около корема си, седеше пред огледалото, което също ѝ напомняше за театъра с този полукръг от безпощадни лампи около него. Отново усети с гърба си недружелюбни очи. Зае се с лицето си като художник, подбираше жалейни багри – черно, бежово, кървавочервено. Обърна се към леглото и огледа траурните си дрехи, загатващи животинска страст. Дори бельото ѝ бе черно; дори клипсовете на колана с жартиери бяха черни, черни. Отвори гардероба си, за да се види в цял ръст в огледалото на вратата; застана в профил, с длан, притисната към корема си, изпитваща всичко, което една жена би се надявала да изпитва в такъв момент. Когато седна на леглото и вдигна крак да нахлузи първия черен копринен чорап, паметта на тялото я върна към предишни церемониални измивания, щателни проверки, интимни приготовления. Уикенд извън града с новия мъж на момента. Седнала в колата в петъчен следобед след обилен обяд, на минаване през Суис Котидж към магистралата или през заплетената улична мрежа на Клапам и Брикстън и отвъд (където Лондон сякаш с неохота отстъпва територия на провинцията, ще му се да се разпростре върху тези поля чак до крайбрежните скали и водата), Никола чувства как я пристягат тези нейни най-хубави бикини, как се впиват в интимните ѝ части и сякаш оформят нова розова девствена ципа. Когато вече са стигнали в Тотъридж или в Тутинг, Никола отново е девица. Невероятно озадачена поглежда към бъбривото разочарование, към въпиещата грешка до себе си с ръцете му върху волана. След поглед към дърветата в сумрака, към църква и пъплещи зашеметени овце Никола пие малко в хотела или в наетото бунгало и заспива недокосната, с ръце, скръстени върху сърцето, подобно на светица. Ала намусеният мъж, унесъл се в дрямка, се събужда, за да открие, че буквално половината от торса му е в устата на Никола; в събота по обед разюзданата похот ги владее изцяло и във всякакви варианти. Рядко ѝ се случваше да издържи до неделя. Уикендът завършваше още същата вечер: връщане по магистралата в стъписано мълчание; или като единствен пътник в такси в безумно дълго и скъпо пътуване; или пък Никола Сикс стои сама на затънтен гаров перон, изправена и немигаща, понесла куфар, пълен с обувки.
Ала нека сме наясно по този въпрос: тя притежаваше огромна власт, огромна. Всички жени, чиито лица и тела по-малко или повече се вместват в съвременния калъп, имат представа за тези привилегии и вълшебства. Докато са в разцвета си, колкото и да е кратък и относителен, те заемат еротичния център на вселената. Някои се чувстват изгубени, други – обкръжени и притискани, но така или иначе, те са там, в тази гора с размерите на цял Китай, пълна с надървени поклонници. А при Никола Сикс половото влечение бе преобразувано, достигаше фантастични висини: при нея то се явяваше под формата на човеколюбие. Тя притежаваше властта, едва ли не повсеместна, да вдъхновява към любов. Това, че умееше да накара силни мъже да плачат, не беше нищо. Кльощави пацифисти си проправяха път с лакти през улични безредици, за да се приберат у дома, в случай че тя ги потърси. Семейни мъже зарязваха болни деца, за да висят на дъжда пред жилището ѝ. Полуграмотни строителни работници и банкери ѝ пращаха сонети. Можеше да доведе жиголо до просешка тояга, да кастрира истински жребци, да прати в болница сърцеразбивачи. После никога вече не бяха същите, губеха си ума. Истината за нейната същност (каква ли бе истината за нейната същност?) беше, че тя имаше потребност да получава всичката тази любов и да я връща с обратен знак, не просто заличена, а умъртвена. Характерът е съдба; а Никола знаеше накъде я води съдбата ѝ.