– Знам, че трябваше да те предупредя. Но бях в някакво особено приповдигнато състояние.
– Важното е, че пак си тук жива и здрава.
Вечеряха на свещи на пода в дневната ѝ пред камината. Светлината от огъня и свещите поднасяше комплименти на яркорозовата ѝ рокля (в отговор се чуваше шепотът на фусти, глухото бъбрене на тюл) и на несръчно вързаните розови панделки в разбърканата ѝ коса. Колко простичка и питателна храна: хляб, сирене, домати, непретенциозно, но пивко трапезно вино... Всъщност Никола бе свалила етикетите, за да прикрие скъп кларет от престижна реколта.
– Може да ти прозвучи наивно – продума тя отнесено, – но имах нужда да сложа някакъв финал с тях.
Гай кимна и отпи. Имаше неизчерпаеми способности да проявява разбиране. Виж, любовта не му понасяше, вече напълно се бе поболял. Простудата, която бе пипнал в дъждовната нощ, беше прераснала в арктическа треска. Три пъти се обажда на рецепцията за пълно презареждане на минибара, от който се беше изхранвал с брецели, кашу, швейцарски шоколад и всякакъв алкохол от кафяв ейл до сладко шери. Освен да разкървавява пръстите си с непрестанно набиране, не беше способен на никакво друго действие или мисъл. В сънищата си, когато не развеждаше обезобразени деца в празни зоологически градини, привличаше нежелано внимание с морална голота и животински безобразия... А сега преливаше от разбиране, преливаше от слабост... и какво друго? Енергията, която му бе останала, изцяло се бе съсредоточила в колчето, напиращо под долните му гащи.
– Вероятно съм обсебена от светостта на родителската любов – заговори тя, вкусвайки риска. – А също и от големите мигове на житейски преход. Като да изгубиш своята... да пристъпиш към първия си любовен акт.
Така че в известен смисъл Гай получи всичко.
Започнаха някъде около 22:45 на килима пред камината с галене на коси, взиране в лицето на другия, тържествени обети и целувки.
В полунощ тя го поведе за ръка към спалнята. Когато го остави сам (нямало да се бави), той съблече ризата си, събу си обувките и накрая с благодарност и фатализъм легна сред странната хладина на чужди чаршафи. В 0:20 ч. наруши нареждането ѝ да остане със затворени очи, когато тя се появи на вратата и тичешком се шмугна в леглото по бежов спортен сутиен и с чорапогащник, нахлузен вероятно в пристъп на свенливост...
Отне ѝ цяла вечност да се стопли. След игриви боричкания в 1:15 плътният сутиен бе най-сетне разкопчан. За пръв път изпита допира на хладните ѝ гърди до своите. В 2:05 бе отстранен и чорапогащникът. Беше му позволено да прокара длан по вътрешната страна на гладките ѝ бедра.
През всичкото това време не преставаха горещите целувки с вкус на безсъница и треска, на интимно отричане на следващата сутрин и на бъдещето като цяло. Гащичките ѝ, невинно лишени от всякаква женственост с плътната си ластична тъкан, бяха видени за последно в 3:20.
Тази нощ стаята много пъти мени цветовете си, но вече бе изпълнена с бледната светлина на зората и проблясването на безсънните часове, прекарани заедно, когато най-сетне той се надвеси над нея в 4:55. До този момент плътта ѝ бе станала болезнено прозрачна, а очертаните сини вени на гърдите ѝ сякаш се римуваха с въпросителните знаци, изписани от влажните кичури коса по шията ѝ.
– Да, любими мой.
Тласъкът му като че изкара целия въздух от нея.
– Как боли. О, как пари...
Беше проникнал предпазливо, на пръсти; ала в 5:40 вече плътно бе изпълнил розоволилавия дворец на сладкия грях. В продължение на час поривистите ѝ вдишвания, ариите ѝ, пълни със страдалческо вълнение, го призоваваха към предпазливост и сдържаност.
В 7:15, когато стъпалата ѝ бяха запънати в раменете му, четири пръста на дясната ѝ ръка се впиваха в хълбока му, дланта на лявата поддържаше скротума му, а по-голямата част от лицето му беше в устата ѝ, Гай изпълняваше тласъци в мистичния ритъм на негърски спиричуъл, божествен химн, леещ се от устите на всички момченца и момиченца в хора на любовта.
– Спри – изрече тя. – Спри веднага.
Той спря. Тя заби кутре в гърдите му. И после вече я нямаше, а Гай падаше надолу сред разреден въздух.
– Едва сега осъзнах какво не е наред. Фатално погрешно.
Гай замига озадачен срещу възглавницата.
– Би било ужасно. Направо непростимо.
Гай лежеше и чакаше.
– Ще трябва да кажеш на родителите си. И на родителите на жена си, то се знае.
И вече, с вид на отървала се на косъм, тя си обуваше гащичките. На сутрешната светлина изглеждаха като ластичен бинт.
Гай издаде странен смях и каза:
– Аз имам само баща. А тя има само майка. И какво точно да им кажа?
– Бъди напълно откровен с тях.