– И все пак – продължи тя, – кой стои до теб сега? Кой наистина разбира колко важен е за теб дартс?
– Я трай там – сряза я Кийт, който започваше да се чувства все повече у дома си в апартамента на улицата без изход. Рекламата беше свършила и преди друга да бе имала шанс да започне, прозвуча глас:
Кратко запознанство с опонента на Кийт във финалния мач, след което Ким Туемлоу ще ни разкаже защо според него предстои да видим нещо по-специално.
И макар Кийт никога да не разпитваше за опонент, естествено, беше в крак със събитията (посредством телефонни разговори на всеки половин час). Във втория полуфинален мач сили трябваше да премерят Чик Пърчис, старият враг на Кийт, и Марлон Фрифт, неизвестен младеж от Тотридж. Но беше възникнал проблем и отлагане. След бурна вечер в града Марлон беше получил сърдечен пристъп и все още имаше съмнения относно физическата му годност.
Никола изчака старта на солото с орган и каза:
– Кой е той, Кийт?
– Никога не се пита за противник. Сам по себе си той е без значение. Играеш срещу мишената, не срещу... Едно кално копеле, това е той.
...по силата на печалната трагедия с Марлон Фрифт. Служебна победа.
На екрана едрият Чик обхождаше ателието си за пране и химическо чистене, появяваше се като зрител на конни състезания, после самият той яздеше кон, ловеше риба край някакъв забутан канал. Чик в гимнастическата зала, в плувния басейн, в солариума с лъснало от мазила тяло; Чик с неговите коне, с неговите птици, с неговия питбул... А после се появи Ким Туемлоу, бившият номер едно в света с неизменните му бели обувки и бял колан и каза: „Ако се съди по средните им резултати, Чик би трябвало да победи с голяма преднина. Моите почитания към Кийт за сериозния му прогрес. Ала в сегашната му форма не е годен дори да празни пепелниците на Чик“...
След дълго мълчание Кийт процеди с дрезгав глас:
– Така да бъде.
– Но кой е този Чик?
Той ѝ поднесе в съкратен вариант описание на враждата с някогашния си бизнес партньор. Относно изнасилването на сестрата на Чик и последвалата хоспитализация на по-дребния от двамата мъже имаше да каже следното:
– Стигна се до размяна на удари по повод едно маце и оня здравеняк се класира втори. А утре вечер с него имаме рандеву. За да разрешим веднъж завинаги въпроса кой е номер едно.
– Много добре, Кийт. Това може да проработи в наша полза. А сега предполагам, че би искал да уталожиш напрежението с някое приятно клипче. Това е по-специално. С тема Хелоуин. Закъснели сме с няколко дни, но какво от това, Кийт?
– Нещо с ужаси ли?
– По стария календар това е било последният ден на годината. И тогава са излизали да вилнеят всички вещици и страшилища.
Тъкмо когато Кийт се потътри към спалнята, лимузината на Гай влезе на територията на старческия дом. На екрана на малкия телевизор се виждаше цветна диаграма на матката на президентската съпруга. И самата президентска съпруга, тъй млада, тъй руса... Гай попита шофьора дали няма възражения да спре за малко. Шофьорът имаше възражения, но все пак спря. Гай сгъна дългото си тяло и слезе от колата.
Понечи да се изправи... и нищо не се получи. Шофьорът със сдържано недоволство го наблюдаваше как пъшка и се мъчи да изпъне гръб. След втори опит и втори неуспех Гай се дотътри заднешком до една дървена пейка. Отпусна се на нея, положил брадичка върху ръцете си, стиснали бастуна. Пред очите му беше сграда в стил Тюдор с две крила, разположени под прав ъгъл, скосен покрив и прозорци с цветни стъкла. Върху предната морава като сребърна монета проблясваше езеро. Освен тази гледка видя мащабите и естеството на предстоящата му задача. До този момент тя бе просто нещо, което трябваше да отметне, за да продължи устремния си ход към нещо друго – към неизбежността. Ала сега, естествено, запълваше цялото небе. А небето заплашваше да го затисне.
Усети болезнено законите на физиката. Гравитацията го притискаше надолу, но Гай се облегна здраво на бастуна и пое нагоре, нагоре.
Докато Гай се изправяше, Кийт се излягаше и се наместваше удобно в леглото на Никола. Тя разбухна възглавниците и свали обувките му. Кийт великодушно прие тя да му донесе и нова кутийка лагър от хладилника. Сега с известно неудобство той се оглеждаше за кутията с хартиени салфетки.