– Почакай, мили – каза тя. – Ще ти дам нещо по-забавно. – Отвори едно чекмедже на скрина и взе да рови в него. – Всичките най-хубави явно са отишли за пране. Слагах ги за клиповете. Ето, използвай тези. Ще ги поставим на главата ти, докато ти потрябват. Можеш да гледаш през отворите за краката. На всеки друг освен на теб биха изглеждали комично, Кийт.
Ефирната черна тъкан за миг изпърха като лястовичка и Кийт каза:
– Добре бе, карай да върви.
Никола го остави там легнал върху завивките с дантелената му маска. После се появи отново в електронен вид. На екрана тя бавно влезе в спалнята с черна пелерина, ботуши до средата на бедрото и островърха шапка на вещица. Когато се обърна и пелерината се развя, ставаше понятно как обикновени форми (крака, хълбоци, талия) могат да ослепяват рептилските очи и да изгарят рептилския мозък.
Кийт работеше енергично върху себе си.
После тя бавно влезе в спалнята с черна пелерина, ботуши до средата на бедрото и островърха шапка на вещица.
Кийт все така работеше върху себе си. И тогава истинската некромантка влезе в спалнята.
Щеше да мине чудесно.
Гай прикри радостта си, когато старшата сестра му съобщи, че състоянието на госпожа Бродънър силно е прогресирало. Нямало да разбере какво ѝ казва. Нямало и да му отговори. Така че, ако извадеше късмет, щеше да се отърве безболезнено. Хоуп, разбира се, не харесваше майка си, както и майка ѝ нея; Гай не беше виждал госпожа Бродънър от седем или осем години. Единственото, което знаеше за този неин последен подслон, беше детайл, изплъзнал се неволно от устата на Лизибу. Макар че никоя старица не излизаше оттук, всяка, която влизаше, трябваше да го стори на собствен ход – фирмена политика. Госпожа Бродънър беше влязла, но нямаше да излезе. Гай вървеше през общите помещения, но не видя никакви други посетители.
– Присила? – каза той, когато останаха сами
Погледна надолу. Към какво? Нещо, въвлечено в злочеста и безсмислена борба в края на своето съществуване – процес, в който твърде малко може да бъде спасено. Той хвана ръката на това създание и седна до него.
– Помниш ме, нали? – започна. – Аз съм Гай. Съпругът на Хоуп. Добре изглеждаш. Благодаря, че прие да се видиш с мен. Аз... ъъ... нося... нося добри новини! Всички са добре. Хоуп се чувства превъзходно. Мармадюк, малкият ти внук, е в прекрасна форма. Не е лесен, разбира се, но...
Тя го гледаше, докато той говореше, или поне даваше вид, че го гледа. Очите ѝ не мигаха, а ръцете ѝ бяха плътно вкопчени една в друга.
– Лизибу пращи от здраве. Вярно, напоследък понапълня, но това не е краят на света, нали? Всички са добре и ти пращат поздрави. Не е ли прекрасно, когато едно семейство е свързано от искрена близост и всички се обичат – каза той и се поколеба, осъзнал, че лицето му вече е обляно в сълзи. – Как каквото и да стане, се подкрепят взаимно. И това е завинаги.
Внезапно тя проговори. Каза само:
– Всичко е...
Гай чакаше. Нищо не последва.
– Лайна – каза тя.
Той продължи да чака.
– Довиждане, Присила.
Никола и Кийт седяха заедно в леглото и пушеха. Никола вдигна брадичка, за да издиша дима, и каза:
– Не се обвинявай, Кийт. На всеки се случва.
– О, нима? На мен не ми се беше случвало досега.
– Сериозно ли? Никога?
– Къде ти? При мен няма празно.
Естествено, на Кийт му се беше случвало и преди. Случваше му се средно по пет пъти на седмица. Но наистина не му се случваше редовно. А в този случай той с пълно право изпитваше объркване и гняв. Къде беше причината? В кльощавите ѝ глезени може би. И във всичките ѝ приказки. Или защото при все цялата ѝ гъвкавост я беше усетил толкова тежка – тежка като неговия кавалиър.
– Но пък съм сигурна, че дори на Чик Пърчис му се случва от време на време – подхвърли тя.
– Заслужава в пандиза да лежи заради това как се отнася с мацките – отсече Кийт. Припомни си, че Чик действително бе лежал в пандиза по дела, свързани с мацки, освен по обичайните бизнес причини.
– Ти си много чувствителен мъж, Кийт, при все грубоватите ти маниери. Гордей се с това си достойнство.
Кийт сключи вежди в размисъл. Всъщност се чудеше защо не беше още по-ядосан. Но гневът не идваше. Дойде самосъжаление.
– Напрежението в дартс си казва думата – заключи той.
– Плюс трудностите при преминаването от една среда към друга. Там се корени всичко.
– Щом казваш.
Тя видя, че погледът му се насочи към дрехите му, разхвърляни по пода.
– Тази вечер ще се прибера да си легна рано. Да отпочина за голямото събитие. Пък и да нагледам Клайв.