– О, Кийт, още нещо, преди да си тръгнеш.
Тя наметна черния си копринен халат и излезе от стаята, но се върна почти веднага със сребърен поднос, върху който имаше скъпа на вид бутилка, две чаши и някакво устройство като чуждоземски фенер с тръбички.
– Това датира от самото начало на века. Пробвай го. А това – добави – е практически новородено и току-що пристигна от Техеран. Голям труд си дадох да се сдобия с него.
– Да бе, аз пуша трева понякога – каза Кийт. – За да разпусна.
– Може би ще ти е интересно да научиш, че хашишът е исторически свързан с убийството. Извършителите на коварни и жестоки покушения го вземали в големи дози, преди да пристъпят към пъкленото си дело. А ако се случело сами да загинат по време на него, било им гарантирано попадане в рая. Където има изобилие от вино, жени и песни, Кийт. И от хашиш без съмнение. – След малко додаде: – Стига съм се впускала в обяснения. Говоря като някоя учителка. Я ти се отпусни назад и да видим дали можем да го събудим твоя красавец.
Гай отново се свърза с пътническата си агенция на летището в Ню Лъндън. Беше му казано, че ако желае, може да вземе въздушно такси директно до „Нюарк“. При малко късмет щеше да успее да хване по-ранен конкорд и да спести около половин ден от пътешествието си. Агентът се усмихваше любезно; беше специализиран да агитира за възможно най-скъпите пътувания. Гай се разплати с шофьора, чиято неприязън въпреки щедрия бакшиш си остана непоколебима.
Насочи се към ВИП залата за чакащи, където имаше безплатно кафе и телефон и където се надяваше да дочете „За любовта“.
– Край – каза тя. – Спри на мига.
А дори не беше чула звъна на телефона.
– Добре – бодро рече Кийт с онова негово типично наблягане на съгласните.
Той се вдигна нагоре по тялото ѝ, докато тя усети острите му колене върху раменете си.
– Затвори очи и отвори уста.
Но Енола Гей – бидейки едно с Никола Сикс – затвори уста и отвори очи...
– Ало? Скъпи? Тъкмо си мислех за теб – каза тя. – И да знаеш, добре си поплаках.
– Господи – изпъшка Кийт.
– Нищо друго не правя. Едва ли ще успея да мигна тази нощ, така че се обади по-късно, ако желаеш. От мисли за теб сън не ме лови. Понякога ми се струва, че никога повече няма да заспя.
Отпуснат върху възглавниците, Кийт прекара ръка по шията ѝ и се протегна към бутилката с бренди.
– Ела при мен, любими. Долети със скоростта на любовта.
Заради прашни бури полетът в полунощ не можа дори да се отлепи от земята. От „Нюарк“ Гай стигна с кола до Ню Йорк, където прекара няколко скъпо струващи часа в хотел „Гюстав“ южно от Сентръл Парк. Не можа да заспи. По телевизията говореха за недвижими имоти, за свободна борба, вървяха медицински реклами и такива за „пазаруване от дивана“. На път с таксито през града към летище „Кенеди“ и пренасочения сутрешен полет си зададе същия въпрос, както при всяко свое посещение в Ню Йорк. Къде бяха изчезнали бедните? Къде се бяха дянали магазинчетата, от които пазаруваха, закусвалните, където се хранеха?
Със скоростта на любовта... Повтаряше го наум, докато крачеше из ВИП салона със скорост осем километра в час. Биваше го да кове фрази това момиче. Каква прелест. Със скоростта на любовта... Очарователно.
Предполагам, че изглежда малко като евтин трик да разкрия на този етап, че Ричард е брат на Гай. Но мога единствено да предам дословно собственото си изумление. Винаги бих могъл да се върна назад и да нанеса корекции. Но сега не му е моментът. Никога не му е моментът.
Вече и с перце може да ме повалиш. Естествено, ако някой би проявил интерес да ме повали с перце, никога повече не бих се надигнал. Но дори перце не е нужно. Протягам се за нов лист хартия и чувам пращене в ръката си като от огромна личинка, проправяща си път с гризане в дърво. Умирането ми припомня нещо, което съвсем наскоро преодолях и оставих зад себе си, и ето най-ненадейно взех да умирам. За средната възраст говоря. Няма нищо страшно в нея, стига да не се изхвърляш с твърде силови действия, като да прекосиш улицата за литър мляко или да завъртиш ръчката за промиване на тоалетната, или да си събуеш обувките, или да се прозееш, или да се протегнеш твърде рязко за витамин Е, или да се топнеш прекалено внезапно в билковата си вана. Всички тези неща са изключени от списъка с позволеното. Също като средните векове, като сънищата ми смъртта изобилства с информация. Най-сетне наистина откриваш в каква посока се движи времето. Стрелата на времето. Времето не чака. И нещо повече, ти имаш вид на чудовище...
Дойде ли средната възраст, непрестанно си мислиш, че умираш. И със самото умиране е така. Но приликите свършват дотук.