Кийт изплю и с мъка се изправи на крака. Тя беше излязла. Къде ли? С въртящи се в орбитите очи той се фокусира върху ужасния часовник. Не. Изруга през ужаса от цигарена пепел в устата си. През спалнята сякаш бе минал ураган и той с труд изрови дрехите си. Докато се тътреше към тоалетната, палецът на крака му уцели ужасния месингов крак на леглото. Със сълзи на очи изпразни парещия си пикочен мехур. В огледалото отражението на Кийт започна да се облича. Разцепен нокът постоянно се закачаше в тъканите, всичките синтетични, изработени от някой ужасник. Сянката на Кийт върху стената се изправи и пое към вратата.
Вън на улицата тръгна към тежкия си кавалиър. Прахоляк и оранжев пясък от строежите бяха образували оранжева мъгла на нивото на очите му, самата тя пълна с всякакви боклучета като предно стъкло на кола с разплескани по него мъртви насекоми. В една канавка, истински бункер, пълен с тръби и кабели, работник беше включил бормашина, която вдигаше шум до бога. Като мен самия снощи с нея. Докато вървеше по тротоара, под краката му скърцаха ужасни песъчинки. И скърцането стигаше чак до корените на ужасните зъби на Кийт.
Колата изглеждаше странно. Той махна и смачка фишовете за паркиране. И тогава замръзна. Предното стъкло откъм страната на пътника беше строшено. Цялото тяло на Кийт запулсира като от внезапно нанесена рана. Заобиколи, отключи вратата и я отвори. Посипа се дъжд от стъкла. Завареният към гнездото касетофон беше блъскан и изкривен, копчетата му бяха изтръгнати. Ами... библиотеката от касети с мачове по дартс! Слава богу, непокътната беше. Толкова ниско не бяха паднали. Известно време се взира в дефектната аларма срещу крадци, която бе откраднал неотдавна. Без да се замисли, посегна с дясната си ръка да бръсне стъклата от седалката.
Нова катастрофа: зацапаното връхче на средния му пръст беше прободено от стъкълце. Не усети болка, само душевен спазъм. Закапа кръв. На пода видя смачкана страница от списание с някаква кукличка и криво-ляво уви с нея пострадалия си пръст – основния при дартс. Електронният часовник на таблото си оставаше изкривен и обезсмислен от лъчите на ниското слънце, което никога досега не се беше снижавало чак толкова. Вече беше в движение, влял се в околния трафик. През счупения прозорец нахлуваха шумовете на минаващи автомобили като крошета и ъперкъти на боксьор. 10:20 ч. Срещата му с госпожа Ъвънс беше насрочена за 9:15. Но там винаги имаше опашки. Докато караше, ситни стъкълца гъделичкаха скалпа му.
Стигна до сложното кръстовище с Грейт Уестърн Роуд: познато място на ужасите с пътека зебра, автогара и извит мост над канала, усложняващи достъпа. Петнайсет минути по-късно още беше на същото място. Разчели придвижването си с точност до част от секундата, торпедоподобни страхомобили и огромни страхосвали успешно пречеха на тежкия кавалиър да помръдне. Щом се появеше някоя пролука, мигом биваше запълвана от насрещен автомобил. Или пък точно в удобен момент, когато Кийт тъкмо подаваше газ, станцията на метрото избълваше поток от хора, пресичащи по зебрата, които му препречваха пътя.
Накрая не изтърпя и пое през тълпата, като не отлепяше окървавения си пръст от клаксона.
Озова се пред административната сграда в 10:55 и като че най-после му се усмихна късметът. Задната улица беше задръстена от паркирани коли, само дето не се бяха покачили една върху друга. Но както обикновено никой не се бе осмелил да запуши изхода от старата мандра (за която Кийт знаеше, че не се използва) – или така поне му се видя, когато надникна през прашното задно стъкло. Той сръчно вкара колата на заден ход. Само че това бе ден на ужасите. По тази причина там беше спрян ужасен мотоциклет, подпрян на лоста си, и Кийт чу рязък шум от ужасно смачкване на железа и ламарини. И още по-лошо – когато Кийт изпълзя навън да инспектира бронята си, ужасният собственик на ужасния мотор се появи със заплашителна поза – беше от онези страховити типове с много растителност по лицето и проблеми с теглото, дето обичат да карат по открит път с вятъра в лицето си и са влюбени в мотоциклетите си. Той просна Кийт върху капака на собствения му кавалиър и блъска главата му в него известно време, а после вдигна ужасния си юмрук в ръкавица. Кийт се спаси от този удар с жално хленчене – предложи крадена кредитна карта и убедително продиктува фалшив адрес. Излезе от мястото и отиде да паркира на пет километра от зданието, след което със сълзи на очи се втурна обратно през мъглата от отработени газове и преужасното стълпотворение.