Гай Клинч пътуваше към Лондон със скорост два пъти по-висока от тази на звука заедно с едва половин дузина пасажери на борда на конкорд. Беше изпуснал по-ранния полет за десет минути и прекара три часа в опит да спи в някакъв подобен на капсула хотел на летище „Кенеди“ преди излитането – гладко, но драматично – в неподвижния център на урагана Лулу. Сега се намираше в друга капсула с очи, оплакнати от красивата студена синева на тропосферата. През прозорчето си Гай виждаше едновременно и Слънцето, и Луната, като първото бе дискретно филтрирано през обработения стъклопласт. Поради височината и скоростта на наблюдателницата му изглеждаше, че двете небесни тела се движат едно към друго с неестествена бързина. Отдолу въртящата се планета падаше по своята крива пространство-време, съвършено невинна (макар и многократно лъгана), загърната в светлото си кожено палто. А отвъд, безсмислено огромно, се простираше космическото пространство в пълната си безсмисленост.
Две многоезични стюардеси с безупречна външност се пребиваха да глезят Гай; преди малко се бе насладил на порция бъркани яйца и пушена сьомга, а сега четеше „За любовта“. И въпреки това той беше в състояние на драматичен дискомфорт. Последната глава на книгата се казваше „Относно провалите“. „В любовните владения е пълно с трагични истории“ – твърдеше Мадам дьо Севинье по повод злочестините на сина си с прославената Шанмеле. Монтен много умело се справя с тази щекотлива тема.“46 Гай довърши главата в почуда, после прелисти многото приложения отзад. Беше облекчение да приключи със „За любовта“: този дразнещ образец на еротичната мисъл ни най-малко не удовлетворяваше болезнения му копнеж. „Относно любовното ухажване“. Гай се усмихна скромно при мисълта за последния телефонен разговор и възхитителната плътска страст, която май бе събудил у нея. „Позоваването на брак не се явява легитимно оправдание срещу любовта.“ Без съмнение щеше да го посрещне по средата на стълбите с онази нейна руменина по лицето. „При смърт на партньора си влюбеният трябва да остане необвързан в продължение на две години.“ Докато се целуваха, той щеше да обхване с длани бедрата ѝ отзад под онази черна кашмирена рокля с копчета, с която нищо чудно да бъдеше облечена, и щеше да повдигне цялото ѝ тяло срещу себе си. „Твърде бързо извоюваният успех скоро лишава любовта от очарованието ѝ; препятствията я правят по-жадувана. Всеки влюбен пребледнява, щом зърне любимото създание.“ Докато прекосяваха дневната, дъхът ѝ щеше да е сладък и горещ; вероятно щеше да отрони прелестни сълзи. „Подозренията и ревността, произтичаща от тях, засилват влюбеността.“ Нямаше значение какво щеше да се случи в спалнята и в известен смисъл налице беше боязън от изгубването на индивидуалност в хватката на заслепяваща страст; и все пак колко странно щеше да изглежда лицето ѝ от този ъгъл, когато, както със смях бе обещала, щеше да коленичи, за да свали панталоните и бельото му. „Влюбеният е непрестанно и неотклонно обладан от обекта на своята любов.“ Толкова мургави и сближени. „Няма закон, който забранява жена да бъде обичана от двама мъже...“
Гай отмести „За любовта“ встрани и взе втората книга – „Светлината на много слънца“. За момент разсеяно се почуди какво ли кроеше Кийт, но после погледът му попадна на надписа, направен от Никола, върху който вече си бе блъскал главата:
Ти, склеп на мъртвата любов! От жал
приют на мойте мъртъвци отстъпи,
това, което аз съм им дължал,
сега на теб дължа го вече, скъпи.
Любими образи аз в теб видях
и властваш ти над мене – с всички тях!47
46 Всички цитати от „За любовта“ на Стендал са в превод на Силвия Вагенщайн. – Б. р.
47 Сонет 31 от У. Шекспир – превод Кирил Кадийски. – Б. р.
Един от Сонетите, не щеше и дума (а Гай бе прилично запознат със Сонетите). Този е адресиран от мъжа към жената. Предишните възлюбени не просто са си отишли, мъртви са. Но в онези дни хората са умирали по-млади. Ще ми се да имах екземпляр у мен. „На всички тях във теб, любов, дължа/и само твой, на тях принадлежа.“ Колко пленително.
– И остават четиристотин за носа – заяви госпожа Ъвънс.
– Нос? Какъв нос? Не е имало никакъв нос.
– При същия инцидент, Кийт.
– Беше засегнато ухо.
– Не може да причиниш „фрактура“ на ухо, Кийт. И до това ще стигнем. Откъснатото ухо.
– Ухапано – уточни Кийт категорично. – Ухапано.