Никола се смееше, разтворила докрай широката си уста. Мъжете около нея леко се мръщеха или се усмихваха, до един смирени пред наситения ѝ с цвят и гръмкост образ, пред върховното ѝ безразсъдство. Нямаше съмнение, че е изцяло във фокуса на вниманието им.
Кийт я гледаше с гордост. И Чик я гледаше – Чик Пърчис, едър, представителен, решителен, с гъста коса и плътен глас, с опасното излъчване на престъпник, актьор, същинска звезда, приел ролята, приписана му от въображението на простолюдието. По лицето му можеше да се прочете съчетаното удоволствие от това да прави любов с жените и да нанася вреди на мъжете, като че да посява живот у едните и да отнема този на другите за него бяха просто двете страни на медала. Но също така имаше и нещо нелепо във външността му: обличаше се като жена. Такава асоциация създаваше плавната кройка на панталона, къдричките по ризата. Но че не беше жена, се забелязваше от километър, оранжевите му панталони бяха толкова прилепнали на чатала. А в мечтите си се виждаше в пола: ето защо не бе достигнал още до висините на дартс и престъпността. Тази вечер не го съпровождаше заслепена фенка в мокра фланелка: негов спътник в ролс-ройса бе Джулиан Нийт, който беше точно това, което изглеждаше – преуспяващ посредник в изчерпана култура.
– Било каквото било – казваше Кийт. – Да турим пепел на миналото и да стиснем ръце. Какво ще кажеш, приятел?
– Добре – отвърна Чик с плътен глас. – Я ми обясни нещо, Кийт. Какво прави такова момиче с малък бездарник като теб?
– Чик – обади се предупредително Джулиан Нийт.
– Мисля, че това е крайно несправедливо, Чик – възрази с цялата си сериозност Никола. – Кийт е много добър в дартс.
– Хайде, разтурете компанията – прикани приближилият се Майлс Фицуилям, докато сваляше слушалките от ушите си. – Време е за интервютата преди мача.
И двамата съперници тромаво се надигнаха от столчетата си.
Гай съзря своя шанс. Но шанс за какво? Отгоре на всичко май беше забравил как се върви.
Никола го видя: усмихна му се и му помаха с оживлението на марионетка. Докато прекосяваше помещението към нея, у него се събуди надежда, че тя ще се превърне в жената, която познаваше; ала Никола само ставаше още по-странна и чужда. Чужда усмивка, чужди очи. Когато беше достатъчно близо, той промълви пробно:
– Здравей.
– Ама тихо де!
Тя му прати въздушна целувка и закачливо допря пръст до устните си.
– Едно е ясно – говореше Кийт към камерата, приближена на две педи от лицето му. – Ще спечели по-добрият, така се надявам поне. – После осъзна, че от него се очакваше нещо повече. – Дано онзи с по-изпипаната техника да надделее над... не толкова надарения. Говорим за дартс де. Ножът е опрял до кокала.
Никола беззвучно аплодира, после прибра длани в молитвен жест.
– Аз съм уверен в успеха, Майлс – заговори Чик. – Няма как иначе да е при тези средни резултати. А с Кийт се знаем отдавна. И съм наясно с един негов странен навик. Дава заден, когато ножът опре до кокала. Честно казано, надявам се мачът да не е прекалено неравен. В името на дартс.
– Благодаря, момчета. Остават само пет минути до началото.
Никола направи жест с показалец и Гай отиде по-близо до нея.
– Любими – пошепна горещият ѝ дъх, – не се тревожи! Това е само сън.
Сърцето на Кийт подскочи, когато видя да се появява нов зрител: Ким Туемлоу, бившият номер едно в света с неговата усмивка, ризата му с пайети, белите му обувки. Този човек беше същински бог за Кийт, нищо че лицето му беше сипаничаво като портокалова кора. Не му пречеше и странната бучка на тялото отстрани, нито че се придвижваше с проходилка. Затова пък още имаше гъста коса като за трийсет и осем годишен. Просто някои сред нас живеят тъй пълноценно, пламъкът им гори тъй ярко, че биологичният им живот протича с по шест-седем години за една като при кучетата.
Колкото до Гай, щом го видя, Кийт затвори очи и ги отвори в друга посока.
Джулиан Нийт разправяше поредния виц.
Никола се смееше с широко зейнала уста, когато Гай пристъпи напред.
– Прибираш се с мен.
Всички извърнаха глави.
– Ти се прибираш с мен.
Околните зяпнаха при този съвършено ненужен конфуз, причинен от бледия натрапник с безцветни очи. Изражението на Никола подсказваше, че макар както винаги да се опитваше да вижда нещата откъм забавната им страна, в този случай бе искрено шокирана.
Гай стисна китката ѝ и тя изписка театрално, когато столчето ѝ се разклати. Кийт беше наблизо и се канеше всеки момент да се намеси.