– Свършено е. Не се излагай.
– Ти се прибираш – изрече разчленено и с безупречен изговор Гай, сякаш тя не беше чула или разбрала – с мен.
Тя го погледна от упор. Горната ѝ устна потрепна.
– Не, няма. За какво? Да си говорим за любов и за Енола Гей ли? Не, няма. Няма да си тръгна с теб.
– Точно тъй – изрече Кийт в тила на Гай. – Тя ще си тръгне с мен. За да получи още от снощното. С мен!
– Няма да го бъде. И с теб няма да си тръгна.
Всички чакаха занемели.
– Ще си тръгна с него – заяви тя, наведе се напред и притисна длан към пениса на Чик Пърчис.
Гай си тръгна, но Кийт нямаше къде да мърда.
Казаха, че звука ще го наложат по-късно – неподражаемия шум в пъб с бъбрене, възгласи, смях, дрънчене на стъкло, дори компютърно възпроизведени удари от стрелички, забиващи се в мишените. Така че в павилиона всеки производител на шум издаваше отредените му звуци. Освен това непрестанно работеше имитатор на цигарен дим, изпращайки облаци над преградата, поставена на линията за хвърляне. Смехът го имаше, но не беше смехът на пъба. Беше смехът на Джулиан Нийт, на Ким Туемлоу, на Никола Сикс.
– Кийт... Жалко, че нещата не се обърнаха в твоя полза – говореше Малкълм Маккландрикейд. – Но не е настъпил краят на света. Прощавай, Дом, какво каза?
– Твърдят, че не могат да го използват.
– Ето нӚ, видя ли, Кийт. Няма да се наложи да се червиш в „Маркиз Идъндери“. Е, всички сме облекчени.
– А, не, ще го използват. Мислели, че ще излъчват дамски полуфинал, но няма.
– Е, браво. И с какво ще запълнят времето? Ние разполагаме само с десет минути.
– Смятат да вкарат песен от пъб. И теглене на лотария или нещо от този сорт.
– Господи. Е, нищо, Кийт. Не е учудващо, че не се представи добре, като си имаш такива ядове на главата. Кийт? Кийт? Избърши си очите, синко.
– Той добре ли е?
– А ти как мислиш?
– Да изкараме ли наша кола отпред?
– Кийт?
Но Кийт вече се беше отърсил от разбитите си мечти, от своя транс за дартс. Изправи се и отсече с момчешка прямота:
– Можех да се оправдая с това, че основният ми пръст за дартс е ранен. Но тази вечер се обогатих с ценен опит. За бъдещата си подготовка. Защото как ще съзрееш в дартс, ако не се учиш от грешките, Малкълм?
– Браво, Кийт, така те искам.
– Защото тя е мъртва. Повярвай ми. Вече е донор на органи. Да ми погоди това и да я оставя да живее? За нищо на света. Свършено е с нея. Чуваш ли ме?
– Както кажеш, Кийт.
Направо щеше да я размаже... Спусна се по тресящото се спираловидно стълбище, като с всяка стъпка тропотът на кубинките му ставаше по-силен и рязък, а силата и масата му се увеличаваха от бликналите в него злоба и гняв. Излезе сред студения нощен въздух и видя луната – в неговите очи тя бе по-червена от слънцето по пладне.
Кийт хукна към тежкия си кавалиър.
Трябва да се върна в Лондонски поля – но естествено, вече никога няма да го сторя. Толкова са далеч. Времето, времето, никога не дойде подходящо време... Ако затворя очи, мога да видя безукорния лазур на небето над млечнозелената растителност. Железопътната линия, насипа, дърветата, потока: играхме там с брат ми като деца. Беше толкова отдавна.
Тукашните хора са като самия Лондон, като лондонските улици, далеч от шаблона, който се опитвах да им наложа, те са съвършено несиметрични, изрядно изкривени – далеч са от много неща и са далеч от изкуството.
Мъчи ме ужасно подозрение. Просто не си струва да го мисля. Бездруго нищо няма да се получи.
Сега се оттеглям за последно действие.
Глава 24. Краен срок
Колата чакаше в улицата без изход. А също и аз...
Аз съм тук. В нея съм. И колко странно е вътре – интериор в рибешко сиво и маймунско кафяво, всички повърхности са влажни и лепкави, а въздухът не е добър за дишане. Вече е съсипан. И не си струва да се спасява.
Колата беше там, от другата страна на улицата без изход. Когато удари полунощ, пресякох пътя, сгънах тяло и погледнах през счупеното стъкло, счупено от собствената ми ръка, толкова отдавна.
– Слез от колата, Гай. Слез от тази кола, Гай.
Той плачеше. Но какво от това? Вече всички плачем, отсега за вечни времена.
Гай беше. Разбира се, че беше той. След хиляда години войни, революции, мисъл, усилия, история все още всичките пари и сила бяха у Гай. Когато Кийт притича приведен през паркинга, Гай чакаше там с всичката тази сила. Изправиха се един срещу друг. И Кийт изгуби. За втори път тази вечер Кийт вкуси поражението. Побит беше в земята като колче за палатка. Къде беше сега? Някъде: сгушен, може би, в любещите обятия на Триш Шърт.