Дори наемателят мечта би трябвало при напускане да се извини за бъркотията, за престъпване на границите, за оставени следи от пръсти. Правя го и аз. Ще откриеш обичайните следи от нечие жалко съществуване. Обичайната бъркотия. Съжалявам, че няма да ме има, за да ти помогна да сложим всичко в ред.
П.П. Ако намериш свободни час или два, може да хвърлиш око на нещо, което оставих на масата в салона: кратък критически обзор на съвременната драма.
П.П.П. Нали не ме вкара умишлено в този капан? Или да?
Писмо до Ким Талънт
Мисля си за думите на един много характерен поет, пишещ за войната: „Насън от бой избягах...“49
Стихотворението е един вид предчувствие за смърт (и то вярно, уви: починал е само след дни). В него поетът на войната – което самӝ по себе си го прави обект на насилствено стълкновение, на противоестествена среща – се присъединява към своя образ и подобие от противниковата страна:
...другарю мой, на смърт се бихме ние.
Познах те, че така се смръщи тука,
когато вчера ме прободе с щика.
От тебе аз се бранех неохотно.
Сега да спим...
И в един трети смисъл в самата личност на поета е заключено странно противоречие. Той е млад, а от младите не се очаква да схващат смъртта. Но той я е разбирал.
Също така ме преследва речта, произнесена от индианския вожд Жозеф, предводител на племето Пробити носове, при капитулацията му:
„Уморих се да се бия... Искам да имам време да се погрижа за децата си и да видя колко от тях ще мога да открия. Нищо чудно да ги открия сред мъртвите... От този час, който слънцето обозначава в момента, преставам да се бия завинаги.“
Дори когато не ни остава никакво време, искаме да го имаме, за да сторим това – да се погрижим за децата си и да видим колко от тях ще можем да открием. С уморени пръсти съм се вкопчил в някои надежди: надежди за теб. Надявам се да си с майка си и двете да сте осигурени. Надявам се, че и баща ти е недалеч – обуздан. Началото на живота ти бе немилостиво, надявам се да продължи по-леко нататък. Силно се надявам.
Преди две години видях нещо, което никой не би трябвало да вижда: видях по-малкия си брат мъртъв. Като погледнах лицето му, разбрах, че нищо не може да преживее смъртта на тялото. Ала децата надживяват своите родители. Произведенията на изкуството надживяват своите създатели.
Аз се провалих и в любовта, и в изкуството. И все пак много те моля ти да ме надживееш.
Очевидно всичко е било безнадеждно от самото начало. Не разбирам как се случи. В известен смисъл аз използвах всички, дори теб. И при все това изгубих...
Задава се зората. Струва ми се, че днес слънцето ще се изкачи малко по-високо в небето. След неистовото му взиране в планетата. Мисля, че с това взиране задаваше гневен въпрос. Облаците си върнаха някогашния английски цвят: цвета на рохко сварено яйце, обелено от пръстите на града.
Естествено, ти си твърде малка, за да го запомниш. Но знае ли човек? Ако любовта пътува със скоростта на светлината, може да има и други невероятни способности. А разните странни неща впечатляват бебетата. Теб специално всичко те впечатляваше.
Разбира се, умееше да бъдеш и ужасно малко създанийце. Когато например седяхме заедно върху одеяло в парка, само чакаше да уловиш погледа ми, за да изпискаш тревожно, та вечно да ме държиш нащрек. Но, боя се, всички сме ужасни малки създания. Такива сме. Точка по този въпрос.
И тъй, ако някога си чувствала нещо зад себе си, когато още не беше навършила и година, нещо като приятна топлина, като електрическа крушка, като слънце, опитващо се да пробие с блясъка си през вселената – това съм бил аз. Винаги аз. Това бях аз.
49 Стихотворението е „Странна среща“ от Уилфред Оуен (1893–1918). Преводът е от сборника „Съвременни английски поети“. – Б. р.
Издателство „Колибри“
Издателство „Колибри“ е създадено през 1990 година – едно от първите частни издателства след промените и от малкото, които съществуват и днес. През годините „Колибри“ се утвърди със своя професионализъм и качество като едно от водещите издателства на книги у нас, познато и извън страната като единствен представител на много чужди издателства. Високото качество на текстовете и преводите на „Колибри“, както и изисканото художествено оформление са признати в страната и чужбина.