Кийт заработи като мошеник. Ето го че стои на уличен ъгъл с трима-четирима колеги, негови побратими мошеници; смеят се и се прокашлят (прокашлянето им е дежурно, запазена марка), размахват ръце, за да се сгреят; напомнят кошмарни птици... В добри дни ставаше рано и изкарваше дълго работно време – навлизаше в света, в обществото, с намерението да го „прекара“. Кийт мамеше хора по летища и гари, че има служба за лимузини; мамеше клиенти по тротоарни сергии на Оксфорд Стрийт и Бишъпсгейт с фалшиви есенции и парфюми (основните му линии бяха „Скандал“ и „Ярост“); мамеше мераклии с непорнографска порнография в задните стаички на временно наети магазинчета; мамеше минувачи където му падне, седнал пред обърнат наопаки кашон или касетка за мляко и три белязани карти за „Открий дамата“. В тази последна сфера, а понякога и в други, границите между насилственото престъпление и по-кроткото му малко братче често се размиваха. Кийт печелеше три пъти повече от министър-председателя и никога нямаше пари, тъй като всеки ден търпеше тежки загуби в Меката на букмейкърите на Портобело Роуд. Никога не печелеше. Понякога разсъждаваше над това, когато през седмица в четвъртък, облечен в палтото си от овча кожа, се редеше на опашката с останалите безработни за помощите си, забил глава в страницата от вестника с конните надбягвания, а после се отправяше към букмейкърите на Портобело Роуд. Ей така можеше Кийт да пропилее живота си през годините. Той нямаше сам по себе си нагласата на убиец. Нужна му беше неговата предопределена жертва. Чужденците – сипаничави острозъби американци, ухилени очилати японци, – застанали сковано пред преобърнатия кашон или касетка за мляко, така и никога не откриха дамата. Ала Кийт го стори. Кийт я откри.
Разбира се, той вече си имаше своя дама, малката Кат, която наскоро го бе дарила с дете. Общо взето, Кийт не възрази срещу бременността: тя беше, както той обичаше да се шегува, удобен нов начин да вкараш жена си в болница. Решил беше, че дойде ли бебето, ще се казва Кийт – Кийт младши. Кат имаше други идеи. Ала Кийт беше непоколебим и се огъна само веднъж, когато за кратко обмисли варианта да кръсти бебето Клайв, на кучето си – едър, стар и непредсказуем пес порода елзаска овчарка. После отново размисли; щеше да е Кийт, и толкоз... Бебето, повито в синьо, дойде у дома с майка си. Кийт лично им помогна да слязат от линейката. Кат се зае с мръсните чинии, а Кийт, седнал край откраднатата камина, се загледа смръщено в новата придобивка. Нещо не му беше наред на това бебе, никак не му беше наред. Бедата при него беше, че е момиче. Вглъбен в покрусата си, той взе да мърмори под нос.
– Кийтет – достигна до слуха на Кат, коленичила върху студения линолеум. – Кийтийн. Кийта. Кийтиния.
– Не, Кийт – промълви тя.
– Кийтнаб – продължи Кийт, бавно приближаващ към откритие. – Нкийти.
– Не, Кийт.
– Защо е толкоз жълто, дявол го взел?
Няколко дни по-късно, когато Кат предпазливо се обръщаше към бебето с „Ким“, Кийт вече не ругаеше жена си, а когато се случеше да я блъсне в стената, правеше го без вътрешна убеденост. „Ким“ все пак беше името на един от героите на Кийт, на един от боговете му. Така че Кийт мамеше яко тази седмица, мамеше наред и най-вече жена си. И ето че бебето беше признато за Ким Талънт – Ким Талънт, малката Ким.