Човекът си имаше амбиция. Мечтата му беше да стигне докрай, не да се халосва. Кийт нямаше намерение, нито желание цял живот да бъде мошеник. Дори той намираше работата за деморализираща. А и с просто мамене никога нямаше да получи нещата, които желаеше, благините и удобствата, за които копнееше, не и докато поредицата от решителни печалби при букмейкърите все така продължаваше да му се изплъзва. Усещаше, че Кийт Талънт е дошъл на белия свят за нещо по-специално. В интерес на истината трябва да се признае, че той нямаше наум убийство, все още не, освен може би в някаква призрачна потенция, предшестваща всяка мисъл и действие... Характерът е съдба. На Кийт често му бе казвано от различни магистрати, гаджета и пробационни служители, че има „слаб характер“, и той самият с готовност се съгласяваше. Но значеше ли това, че има и невзрачна съдба?... Понякога, като биваше събуден рано, щом Кат тромаво се надигнеше от леглото да се погрижи за малката Ким, или попаднал в някое улично задръстване, с каквито денят му изобилстваше, Кийт преследваше в ума си алтернативна представа за живот с богатство, слава, неуязвимост от закона, отредена за знаменитостите – хромираните стъпала към възможно бъдеще в световния елит по дартс.
Открай време Кийт се увличаше по дартс и стрелба с лък. Беше започнал с таблата на небоядисаната кухненска врата, но отскоро се бе заел сериозно с тази дейност. Разбира се, участваше в отбора по дартс на местния си клуб и следеше новостите в спорта: човек почти можеше да чуе хора от ангели, когато в тези специални вечери (три или четири пъти седмично) Кийт слагаше цигарите си на подлакътника на канапето и се приготвяше да гледа дартс по телевизията. Но сега плановете му се прехвърлиха от другата страна на екрана. За свое старателно прикрито огорчение Кийт се озова в последната шестнайсетица на Спароу Мастърс турнира, организиран ежегодно между различните пъбове, в който безгрижно се бе записал преди месеци по съвет на няколко приятели и почитатели. В края на този път сияеше обещание за излъчван по телевизията финал, чек за пет хиляди лири и плейоф, също предаван по телевизията с неговия герой и модел от света на дартс, световния номер едно – Ким Туемлоу. Останалото бе телевизия.
А тя символизираше всичко непритежавано от него, беше пълна с хора, които той не познаваше и сред които не можеше да се нареди. Телевизията беше върховната ярко осветена витрина, в която се размазваше носът на Кийт. А сега сред невъзможните награди той видя врата, или стрелка, или приканваща ръка (със стреличка в нея) и всичко наоколо казваше – дартс. Професионален дартс. Световна купа по дартс. Той е долу в гаража си, упражнява се с часове, а очите му още смъдят от невероятната сърцераздирателна красота на новичката дъска за дартс, открадната от него същия ден.
Великолепен анахронизъм. Кийт хранеше презрение към нравите на съвременните престъпници. Той нямаше време за фитнес зала, за луксозен ресторант, за нашумял бестселър, за ваканция в чужбина. Никога не беше тренирал за поддържане на физическа форма (ако не се брояха усилията при нахлуване с взлом, бягане от местопрестъплението и понасяните побои); никога не беше отварял книга (тук правим изключение за „Дартс: овладейте този спорт“); не си подаваше носа извън Лондон. Направи го само веднъж. Когато отиде в Америка...
Замина там с приятел, също като него млад мошеник, също заплеснат по дартс, също с името Кийт: Кийт Дъбъл. Самолетът беше препълнен и на двамата Кийт им се наложи да седнат през двайсет реда един от друг. Потушаваха ужаса си с неистово пиене на алкохол, поднасян от стюардесите и допълван с бутилките, купени от безмитния магазин, като на всеки десетина секунди си подвикваха: „Наздраве, Кийт!“. Можем да си представим колко се забавляваха от това спътниците им, станали свидетели на повече от хиляда такива подвиквания по време на седемчасовия полет. При кацането им в Ню Йорк Кийт Талънт беше откаран в обществената болница в Лонг Айланд. Три дни по-късно, когато с клатушкане излезе на стълбите да изпуши една цигара, срещна Кийт Дъбъл. „Наздраве, Кийт!“ Оказа се, че задължителната здравна застраховка покрива алкохолно отравяне, така че всички бяха доволни и станаха още по-доволни, щом двамата Кийт се посъвзеха, тъкмо навреме за да се качат на обратния полет. Сега Кийт Дъбъл работеше в сферата на рекламата и честичко прескачаше до Америка. Не и Кийт; той все така си мошеничестваше по лондонските улици.
Светът и историята нямаше как да бъдат пренаредени по начин, който да му изглежда логичен. На брега недалеч от Плимут, Масачусетс, навремето лежала голяма скала, за която се смята, че е първото късче от Америка, върху което някога стъпили краката на пилигримите. За да се отговори на представите как би трябвало да се е развила историята на САЩ, се наложило този пръв образец на американска недвижима собственост, идентифициран през осемнайсети век, да се премести по-близо до брега. Но за да бъде удовлетворен Кийт, би трябвало да се прекрои цялата планета, та да е в съответствие с колосалните размествания, протичащи в дъното на съзнанието му. Едва тогава бандитското му лице щеше да се раздвижи и нагърчи.