Имаше подозрения, че Хостигос се намира в тежка обсада между Ностор и Саск. Всеки ден чуваше неспирните военни упражнения. Нещо тревожеше всички тези хора. Много често, както се смееше, докато го учеше да чете, Рила внезапно си спомняше нещо, за което искаше да забрави, и смехът й секваше. Чартифон непрекъснато бе разсеян, а понякога за момент забравяше за какво е говорил. А Птосфес никога не се усмихваше.
Ксентос му показа карта на света. Той изглеждаше кръгъл, но плосък като поничка. Заливът Хъдсън беше в самия център, Северна Америка напомняше Индия, Флорида бе почти право на изток, Куба на север и на юг. Азия се съединяваше със Северна Америка, но беше съвсем непозната. Всичко това бе заобиколено от безкраен океан. Европа, Африка и Южна Америка просто ги нямаше.
Ксентос поиска да му покаже страната, от която е дошъл. Знаеше, че рано или късно ще се случи, и това го притесняваше. Не можеше да рискува с лъжа, защото не знаеше в кой момент може да бъде уличен, затова реши да каже истината съобразно тукашните вярвания и предубеждения. За щастие, двамата бяха сами.
Постави пръст върху централна Пенсилвания. Ксентос си помисли, че не е разбрал правилно.
— Не, Калван. Това е твоят дом сега и ние искаме винаги да останеш при нас. Но от кое място дойде?
— Тук — настоя той. — Но от друго време, хиляда години в бъдещето. Имах враг, зъл магьосник с голяма сила. Друг магьосник, който не беше мой приятел, но беше враг на моя враг, постави защита върху мен, за да не мога да бъда убит. Затова моят враг завъртя времето за мен и ме запрати далеч в миналото чак тук, преди още първият ми прадядо да е бил роден. И ето сега съм тук, където трябва да остана.
Ксентос направи широк кръг с ръка около бялата звезда на нагръдника си и измърмори нещо. Още една константна величина.
— Колко ужасно! Пропъден си така, както никой никога не е бил прогонван!
— Да. Не ми се иска да говоря, нито дори да мисля за това, но е редно да го знаеш. Кажи на принц Птосфес, на принцеса Рила и на Чартифон и ги помоли да го запазят в тайна и да не го споменават пред мен. Трябва да забравя предишния си живот и да започна нов тук и сега. На всички останали може да се каже, че съм от далечна страна. Оттук — посочи той точката, където би трябвало да се намира Корея върху пустата Азия. — Участвал съм в една голяма война там.
— О! Знаех, че си воин. — Ксентос замълча, след което попита: — Ти също ли владееш магьосничеството?
— Не. Моят баща беше свещеник като теб, а нашите свещеници ненавиждаха магьосничеството. — Ксентос кимна в знак на съгласие. — Той искаше и аз да стана свещеник, но знаех, че няма да съм добър, и когато започна тази война, напуснах учението, отидох в армията на моя велик крал Труман и заминах да воювам. След войната бях воин, който пазеше мира в моята страна.
Ксентос отново кимна.
— Ако човек не може да стане добър свещеник, не трябва да става въобще, а да бъдеш добър воин е следващото най-добро нещо. Какви богове почиташе твоят народ?
— О, моят народ има много богове. И Конформизъм, и Авторитарност, и Разходен баланс, и Обществено мнение. А също и Обществено положение, чиито символи са много, като огромните колесници „Кадилак“, които са почти богове. Има и Атомна бомба, великият разрушител, който някой ден ще сложи край на света. Нито едно от тях не е добро божество и аз не ги почитах. Разкажи ми за вашите богове, Ксентос.
Той напълни лулата си и я запали с кутийката прахан, която заместваше останалата му без гориво „Зипо“. Ксентос започна да му разказва за техните богове. За Дралм, комуто се кланяха всички хора и всички останали божества и на когото служеше самият той. За Ирта Всемайка, извора на целия живот. За Галзар, бога на войната, чиито свещеници наричаха „Вуйчо Вълк“. За огромния Трант, бога на занаятчиите. За капризната Литрис, богинята на атмосферните стихии. И всички останали.
— И Стифон — добави неохотно той. — Стифон е зъл бог, комуто служат злите хора, но той ги дарява с богатство и голяма власт.
5
Той започна да забелязва едва доловима промяна в държанието им с него. Понякога хващаше Рила да го наблюдава със страхопочитание, примесено със състрадание. Чартифон направо грабна ръката му и каза:
— Тук ще ти хареса, лорд Калван.
Забавляваше го, че бе приел титлата, сякаш бе роден с нея. Принц Птосфес подхвърли между другото:
— Ксентос ми каза, че има неща, за които не би искал да говориш. Никой няма да ти спомене за тях. Всички сме щастливи, че си при нас, и бихме искали това да стане твой дом завинаги.
Останалите се отнасяха към него с дълбоко уважение. Официалната история бе, че е принц от далечна страна отвъд Западния океан около Студените земи, свален от трона с измяна. Това бе древната и забравена земя на чудесата, Домът на боговете. А Ксентос каза на Митрон и той разказа на всички останали, че лорд Калван е изпратен в Хостигос от самия Дралм.