— Закарай нещата си в Тар-Хостигос. Всяка вечер има малък панаир във външния двор. От живеещите в двореца можеш да изкараш по-добри пари, отколкото тук в града. Иди раничко. И кажи името ми. — Той му го съобщи заедно с кавалерийския отряд, в който служеше. — Обади се на капитан Хармакрос. Ще е доволен да научи новини от теб.
Късно следобед той отново натовари конете и потегли по пътя към замъка в планината над дефилето. В работилниците покрай стената на външния двор кипеше дейност. Освен другите неща видя да сглобяват един лафет за полево оръдие — не някаква четириколесна каруца, а двуколесен, такъв, какъвто трябва да е. Оръдието за снаряди от четири фунта беше от запоено желязо, което бе обичайно за подсектор Дома на Стифон, но имаше и цапфи, което не бе обичайно. Отново лорд Калван.
Като всички местни придворни, Хармакрос поддържаше елегантна брадичка. Доспехите му бяха богати, но похвално очукани. Вместо обичайния посичащ меч имаше съвсем нова дълга рапира. Очевидно Калван бе въвел революционната идея, че сабите имат върхове, които би следвало да се използват. Той зададе на грефтшарския търговец няколко въпроса, след което изслуша подробен доклад какво е видял в Саск, включително информация за наемническите команди, наети напоследък от принц Сараск, заедно с имената на капитаните.
— Държал си отворени очите и ушите си — заключи той — и знаеш какво трябва да разкажеш. По-добре да бе минал през Ностор. Бил ли си някога войник?
— Всички свободни търговци са войници на собствена служба.
— Да, така е. Е, когато си продадеш стоката, добре дошъл при нас. Не като прост кавалерист — знам, че вие търговците сте много добри за това. Като разузнавач. Искаш ли да продадеш и товарните си коне? Ще ти дадем добра цена за тях.
— Ако успея да продам стоката, да.
— Няма да имаш проблеми. Ние самите ще купим ризниците, затворите, сабите и останалото от този род. Навъртай се наоколо. Седни да похапнеш с офицерите. Ще намерим нещо за теб.
Имаше няколко инструменти както за дърводелска, така и за железарска работа. Разпродаде ги на занаячиите по работилниците покрай външната стена за добра цена в злато и още по-добра като информация. Освен рапири и подобрени оръдия, лорд Калван ги бе научил и на витловия нарез в огнестрелните оръжия. Никой не знаеше кога е пристигнал, а само че е от далечна страна отвъд Западния океан. По-набожните бяха сигурни, че към Хостигос го е насочила ръката на самия Дралм.
Офицерите, с които седна да се нахрани, изслушаха с изострено любопитство наученото от него в Саск. Изглежда, след Ностор идваше ред на Саск. Когато заговориха за лорд Калван, дори най-сдържаните изрази показваха дълбоко уважение, което стигаше у някои до възхита от героизма му. Но не знаеха нищо за него преди да се бе появил — тогава повел няколко побегнали селяни в контранападение срещу нахлули ностори и бил прострелян по погрешка от самата принцеса Рила.
Вал продаде ризниците, саблените остриета и затворите на едро и постави останалата стока за разпродажба на една сергия. Тълпата бе голяма и търговията вървеше. Видя лорд Калван да обикаля от сергия на сергия в пълно бойно снаряжение — вероятно не го сваляше от себе си, за да свикне с тежестта му. На колана си носеше колт 0.38, рапира и кинжал и бе прегърнал красиво русо момиче в ризница за езда. Това трябваше да е Рила, дъщерята на принц Птосфес. Щастливата фамилиарност, с която се бе притиснала до него, и нежността, с която той я поглеждаше, го накараха да се усмихне. Но при мисълта за мисията, с която бе пристигнал, усмивката върху лицето му замръзна. Не искаше да убие този мъж и да разкъса сърцето на това момиче, но…
Двамата приближиха до неговата сергия и лорд Калван взе един пиринчен хаван с чукало.
— Откъде ги караш? — попита той. — Откъде пристигат?
— Направени са в Грефтшар, лорде, прекарани са по езерото с лодка в Ултор.
— Това е лято. Няма ли леярни по-наблизо от Грефтшар?
— О, има, лорде. В град Зигрос има много.
Лорд Калван остави хавана.
— Разбирам. Благодаря. Капитан Хармакрос ми каза, че е разговарял с теб. И аз бих искал да поговорим. Утре цялата сутрин ще бъда в двореца. Обади ми се, ако си тук.
Когато се върна в „Червената алебарда“, Вал пропиля известно време и малко пари в общото помещение. Всички, доколкото успя да разбере, изглеждаха доволни, че тайнственият лорд Калван е пристигнал в Хостигос по съвсем нормален начин със или без божията помощ. Накрая се качи в стаята си.
Отвори ковчежето, извади една от мрежестите сфери и измъкна от нея говорителче, по което говори дълго.
— До този момент — заключи той, — изглежда, никой няма никакви подозрения за нещо паранормално, свързано с него. Предложиха ми да стана разузнавач в неговата войска. Мисля да го направя. Може да се наложи да ми бъде оказана помощ, докато изпълнявам задълженията си. Ще намеря място за приземяване на антиграв-конвейер някъде в гората близо до град Хостигос. Когато го направя, ще изпратя съобщение.