След това прибра говорителя, нагласи брояча на транспозиционнополевия генератор и включи антиграва. Занесе сферата до един отворен прозорец и я хвърли навън. Проследи я с поглед, докато не се стопи в нощта. Няколко секунди по-късно в отрупаното със звезди небе лумна мигновен блясък. Приличаше на метеор — ако някой хостиг го бе видял, сигурно си бе пожелал нещо.
7
Калван седеше на един камък под едно дърво. Пушеше му се и усещаше, че отново го обзема страх. Изруга наум. Не че бе кой знае какво — щом го завъртяха събитията, щеше да го забрави, но се случваше всеки път и това го вбесяваше. Беше нормално за някой тъп таен детектив или взводен сержант, или ченге, на което му предстои да арестува някой убиец, но не и за генерал с пет звезди, в името на Дралм!
Това го накара да си спомни как Чърчил бе нарекъл Хитлер: прост ефрейтор, който с един скок станал главнокомандващ. Ефрейтор Морисън бе успял да постигне същото, подобрявайки с няколко години времето на Хитлер, а бе станал и аристократ, което Хитлер не бе успял.
Намираше се почти на самия планински връх. Наоколо бяха наклякали и налягали двеста мъже, други петстотин под командването на Чартифон и принц Птосфес бяха на около петстотин метра зад него. А пред него на ръба на гората бяха пръснати в редица трийсет стрелци с пушки под командването на грефтшарския търговец Въркън.
Имаше възражения срещу предоставянето на толкова важен команден пост на чужденец. Той обаче бе припомнил с нетърпящ възражения глас, че доскоро и той е бил чужденец. Въркън беше най-подходящият. Откак бе преминал към разузнавачите на Хармакрос, бе успял да опознае Тар-Домбра и местността пред тях по-добре от всеки друг. Искаше му се да го убеди да остане в Хостигос. Както всеки търговец той се бе сражавал с разбойници къде ли не — и с тригати, и с номади в северните равнини — и беше отличен стрелец и роден воин. А имаше и качества на командир. Но свободните търговци не отсядаха никъде — вечно ги сърбяха краката и ги зовяха хоризонтите.
А още по-напред от Въркън и неговите кавалеристи-стрелци дузина мъже стискаха първите във военната история на „тук и сега“ 8-калиброви мускети с витлов нарез и точни мерници, насочени към сечището пред вратите на замъка. Близостта на този осигурен подстъп беше най-благоприятното обстоятелство в цялата операция.
Беше прочистено донякъде — дърветата бяха изсечени и дънерите изкоренени. Но носторите бяха убедени в недостъпността на Тар-Домбра и се бяха отпуснали: местността не бе почиствана от няколко години. Навсякъде бяха израсли храсталаци на височина половин човешки бой, а зад доста от тях човек можеше да се изправи и в цял ръст. Макар че неговите мъже трудно можеха да бъдат съзрени, дори враговете да бяха поддържали полето като игрище за голф.
Шлемовете и ризниците бяха грижливо поръждавени, по повод на което се бяха надигнали болезнени протести. Същото бе направено с всяка цев и връх на копие. Всички бяха облечени само в зелено и кафяво, а повечето бяха намотали зеленикави парцали по шлемовете и дрехите си. Цялата операция бе репетирана четири пъти зад Тар-Хостигос, отначало с хиляда и двеста души, докато накрая останат най-добрите осемстотин.
Дочу шумолене, сякаш наблизо ходеше дива пуйка, и тих глас подвикна:
— Лорд Калван!
Беше Въркън. Държеше пушка и бе облечен със сиво-зелена куртка с качулка. Сабята и коланът му бяха замаскирани със зелени и кафяви парцали.
— Не те видях, докато не се обади — похвали го Морисън.
— Фургоните пристигат. В момента са на последния завой.
Той кимна.
— Тогава започваме.
Устата му бе пресъхнала. Какво беше онова в „За кого бие камбаната“ — да се изплюеш, за да покажеш, че не се боиш? Сега не би могъл да го направи. Кимна на приклекналото до него момче. То вдигна аркебузата и забърза назад, където чакаха Птосфес и Чартифон.
И Рила. Изруга грубо — на английски, защото имената на местните божества все още не го удовлетворяваха напълно. Тя категорично заяви, че тръгва с тях. Каза й, че няма да стане. Същото направиха баща й и Чартифон. Тя изпадна в бяс и почна да троши каквото й попадне. И сега беше тук. Щеше да си има доста главоболия с това момиче след сватбата.
— Добре — тихо каза той на мъжете наоколо. — Да заслужим надниците си.