Вдигна полицейския колт, завъртя барабана, за да го провери по навик, и дръпна няколко пъти „на сухо“ към една дупка от чеп в ламперията. С него не искаше да се раздели, независимо че вече нямаше патрони — но пък цялата купчина ставаше ненужна без него.
Пъхна го в кобура и закопча ремъчето.
— Това е — каза на прислужника. — Отнеси ги на Върховния жрец Ксентос.
Прислужникът събра всичко накуп между двата ботуша и го уви в чаршафа. Утре по време на благодарствената церемония това щеше да е оброк в храма на Дралм. Той не вярваше в Дралм или някое друго божество, но сега, освен че бе генерал, инженер-артилерист и индустриалец, трябваше да стане и политик, а никой политик не може да си позволи да не зачита религията на своите избиратели. Ако не друго, детството в дома на енорийския свещеник го бе приучило да помръдва престорено устни по време на молитва.
Проследи с поглед как прислужникът изнася вързопа. „С него си отива ефрейтор Келвин Морисън — мина му през ума. — Да живее лорд Калван от Хостигос.“
III
Въркън Вал приключи разказа си, отпусна се в стола и отпи от високата чаша. Върху терасата не падаше друга светлина освен отраженията от градските светлини и цигарата на Торта Карф проблясваше в сумрака. Бяха четирима около ниската маса: Главният на Паравремевата полиция, директорът на Паравремевата комисия, който винаги се съобразяваше с мнението на Главния, председателят на Паравремевия търговски борд, който вършеше, каквото му кажеше директорът на комисията, и самият той, който след сто и двайсет дни щеше да поеме цялата власт и влияние на Торта Карф, а така също и главоболията му.
— И не предприе никакви действия? — запита директорът на Паравремевата комисия.
— Абсолютно никакви. Не се наложи. Човекът знае, че е попаднал в някаква машина на времето, която не го е преместила нито в миналото, нито в бъдещето на неговия свят, а в някакво паралелно времеизмерение, от което някога би могъл да стигне до извода за съществуването на някаква раса от паралелни пътници във времето. Това по същество е Паравремевата тайна, но този Келвин Морисън — сега лорд Калван — не представлява заплаха за нея. В неговия случай дори я защитава по-добре, отколкото бихме могли ние. Има сериозни причини да го прави.
— Само погледнете с какво разполага в новия си времепредел, което предишният никога не би могъл да му предложи — продължи той. — Той е изтъкнат благородник — в Евро-Америка вече не са на мода, понеже идеалът е обикновеният човек. Скоро ще се ожени за красива принцеса, каквито са излезли от мода дори и в детските приказки. Великолепен фехтовач е, каквито са изчезнали от един свят на ядрени оръжия. Командва чудесна малка армия, като я усъвършенства — любимо негово занимание. Има и кауза, за която си заслужава да воюва, и противник, който заслужава да бъде победен. Никога няма да рискува положението си при тези хора.
— Знаете ли какво е направил? — възкликна той. — Казал на Ксентос под обет за пазене на тайната, че бил изгонен от своето време с помощта на магьосничество — от хиляда години в бъдещето. Магьосничеството в този времепредел е перфектно обяснение за всичко. С негово разрешение Ксентос е съобщил това на Рила, Птосфес и Чартифон, а те са разпространили, че е принц-изгнаник от страна, съвършено неизвестна за тамошните географски познания. Виждате ли с какво разполага? Защита отвътре. Самите ние не бихме могли да постъпим толкова добре.
— А ти как разбра? — поинтересува се председателят на борда.
— От Ксентос, по време на големия пир в чест на победата. Дръпнах го на една страна и го увлякох в теологическа дискусия, смесвайки питието му с хипно-истинно хапче. Дори не помни, че ми е казал.
— Никой в онзи времепредел няма да го възприеме по този начин — съгласи се председателят на борда. — А не рискува ли, като взе нещата му от храма?
Той поклати глава.
— Вкарахме конвейер през нощта на пира, когато храмът беше празен. На другата сутрин, когато свещениците установиха, че униформата, револверът и останалото са изчезнали, се развикаха: „Хвала! Дралм е приел оброка! Чудо!“ Бях там и видях. Калван не вярва в чудеса и смята, че някой от онези, които напуснаха Хостигос същия ден, когато отвориха границите, ги е задигнал. Знам, че кавалеристите на Хармакрос са спирали всеки на всеки път, водещ през границата, претърсвали са каруците и пакетите. Публично, разбира се, Калван трябваше да поднесе благодарност на Дралм, че е приел оброка.