— Именно затова получавате петте гранични времепредела за надзор — поясни директорът по Извънвремеви изследователски дейности. — И бих стоял настрана от Хостигос във всички тях. Не бихме искали хората ни да бъдат изпоклани наред с постоянното население от бандата на Гормот или да бъдат принудени да се защитават с оръжия от Родния времепредел.
— Това, което ме притеснява — обади се историчката, — е брадата на Вал.
— И мен ме притеснява — отвърна Дала, — но свиквам.
— Не я е бръснал, откакто се върна от времепредела на Калван, и тя заприличва на нещо постоянно. А виждам, че сега Дала е руса. Блондинките са по-малко подозрителни на Арийско-транстихоокеанския. Двамата постоянно ще влизат в онзи времепредел и ще излизат от него.
— Вижте, ничии изключителни права по отношение на каквото и да в извънвремето не изключват Паравремевата полиция. Вече казах, че поемам този времепредел под лично наблюдение. А служебно Дала е специален помощник на специалния помощник на Главния и получава автоматично повишение заедно с мен.
— Нали не смятате да въвеждате излишно много замърсяваща правдоподобност? — попита обезпокоен възрастният теоретик. — Бихме искали да проучим ефекта от появата на този човек в този времепредел…
— Познавате ли проучване, което не замърсява проучвания обект, професоре? — запита Торт Карф, който вече бе приготвил напитката си.
— Аз по-скоро ще сведа до минимум замърсяващите фактори от дейността на изследователския тим. Вече съм регистриран там като Въркън, търговец от Грефтшар. Лорд Калван ми предложи и офицерски чин в армията като командващ на оръдеен полк, който сега се обучава, а в момента се предполага, че набирам леяри на месинг в Зигрос. — Вал се обърна към директора по изследванията. — Мога да се завърна правдоподобно в Хостигос най-рано след трийсет дни. Можете ли да подготвите първия екип дотогава? Трябва да са майстори в своя занаят. Ако излеят оръдие, което се пръсне при първия изстрел, знам какво ще се случи с главите им и няма да се опитам да се намеся в тяхна защита.
— О, да. Вече имат всичко освен местна леярска техника и правилен зигроски акцент. Трийсет дни са предостатъчни.
— Но това е замърсяване! — възрази паратемпоралният теоретик. — Вие обучавате хората му да правят оръдия и…
— Просто по-добри оръдия, а ако не закарам фалшиви леяри от Зигрос, Калван ще прати някой да му докара истински. Ще му помагам и с всичко друго, с което би могъл да му помага един пътуващ търговец — информация и от този род. Дори може отново да участвам в сражение с него — с някоя кремъклийка. Но искам той да победи. Твърде много се възхищавам от този мъж, за да му сервирам на поднос незаслужена победа.
— Напомня ми повечето мъже — подхвърли историчката. — Бих искала да се срещнем лично.
— По-добре недей, Елдра — предупреди я Дала. — Тази негова принцеса е отличен стрелец и ми се струва, че не се замисля особено към кого да насочи оръжието си.
10
I
Заседателната зала на Генералния щаб се намираше точно зад вратата на централната кула. Релефната карта бе завършена и разпъната. За целия Генерален щаб всичко представляваше новост. Както и за самия него, но той имаше някаква смътна представа какво трябва да върши един Генерален щаб, което го поставяше по-високо от останалите. Ксентос докладваше за донесеното от Петата колона в Ностор.
— Пекарните работят денонощно. Мляко не може да се намери на никаква цена — всичкото го правят на сирене. А от месото правят пушени суджуци.
Суха храна, която всеки войник може да носи в раница: полеви порцион. Всичко, дори хлябът, можеше да се трупа на склад, помисли си Калван, но Ксентос продължи, че се реквизирали фургони и волове, а селяните се вербували насила за колари. Това не се предприемаше кой знае колко време предварително.
— Значи Гормот не смята да чака прибирането на реколтата — заключи Птосфес. — Ще удари скоро и падането на Тар-Домбра въобще не го спря.
— Забави го, принце — каза Чартифон. — Сега щеше да залее Ностор с наемници пред Долината на седемте хълма, ако не бяхме превзели Тар-Домбра.
— Признавам го. — Върху устните на Птосфес се появи усмивка. Откакто барутните мелници започнаха да действат и особено след падането на Тар-Домбра, той се учеше отново да се усмихва. — Трябва да се подготвим да го посрещнем малко по-рано, отколкото очаквах, това е всичко.