Обикновено усмихнатите очи на Рила сега излъчваха тревога.
— Можеше да те убият, Калван.
Вече го бе казала няколко пъти. И беше напълно права. Той повдигна рамене.
— Малко хлътнало на нагръдника и голямо черно-синьо петно на ребрата. Другият изстрел уби цял кон — това истински ме ядосва.
— И какво направихте с тях? — попита тя.
— Бяха разпитани — намръщи се баща й. Той също не обичаше изтезанията. — Признаха всичко. Стражи от храма — ще рече главорези от Дома на Стифон, — изпратени от град Саск от архисвещеник Зотнес със знанието на принц Сараск. Казаха ни, че е обявена награда от петстотин унции злато за главата на Калван и толкова за моята. Утре ще бъдат обезглавени на градския площад.
— Значи война със Саск. — Тя погледна към сараческия шедьовър върху крака си. — Надявам се да се освободя от това, преди да започне.
Както се бяха разбрали с Митрон, по-добре само да се надява. Калван подмина засега темата.
— Война със Саск означава война и с Беща — подхвърли гневно Чартифон — А заедно те ни превъзхождат по численост пет към две.
— Тогава няма да се бием едновременно с двете княжества — отвърна Хармакрос. — Можем да ги смажем поотделно. Да започнем със Саск.
— Непрекъснато ли трябва да воюваме? — каза умолително Ксентос. — Никога ли няма да има мир?
Ксентос бе жрец на Дралм, а Дралм бе богът на мира, а и в качеството си на канцлер Ксентос разглеждаше воюването като доказателство за слабо управление на държавата. Може да беше прав, но всяка държавническа дейност се осъществява на кредит, а рано или късно той се изчерпва и трябва да плащаш в твърда валута или да разпродаваш.
Птосфес мислеше по същия начин.
— Не и със съседи като Сараск от Саск и Балтар от Беща — отговори той на Ксентос. — А напролет ще се наложи отново да воюваме с Гормот, както знаеш. Ако дотогава не приключим със Саск и Беща, това ще ни е краят.
Другият свещеник, тъй нареченият Вуйчо Вълк, се съгласи. Както обикновено, бе свалил одеждата си от вълча кожа и пак както обикновено отпиваше начесто от една чаша, докато си играеше с едно от котетата, превърнали спалнята на Рила в свое свърталище.
— Вие имате трима неприятеля. — „Вие“, а не „ние“, тъй като жреците на Галзар можеха да съветват, но никога не вземаха страна. — Поотделно можете да унищожите всеки от тях, но ако се обединят, те ще ви унищожат.
А след като ги победят и тримата, тогава какво? Хостигос бе твърде малко княжество, за да оцелее само. Хостигос, господстващ над Сакс и Беща с победения Ностор и Никлос за съюзник можеше, но ето ти тогава Великият крал Каифранос, а след него и след всичко останало Домът на Стифон.
Следователно ставаше въпрос за империя. Отдавна бе стигнал до това заключение.
Клестреус се окашля.
— Ако първо нападнем Балтар, Сараск от Саск ще се придържа към съюза и ще го възприеме като нападение срещу себе си — каза той. — Той така или иначе иска война с Хостигос. Но ако нападнем Саск, Балтар ще започне да шикалкави, да се консултира със своите гадатели, които ще подкупим, и няма да направи нищо, докато не стане прекалено късно. Познавам ги и двамата. — Той пресуши чашата си, наля си нова и продължи: — Балтар от Беща е най-страхливият, най-алчният, най-мнителният и най-коварният принц на света. Служих му веднъж и дано да ме пази Галзар от такава служба. Разхожда се в овехтяла черна роба, която не става и за парцал за бърсане на прах и цялата е накичена с магьоснически амулети. Дворецът му прилича на заложна къща и не можеш да направиш три крачки, без да се наложи да изблъскаш от пътя си някой нахален шарлатанин гадател. Във всяка сянка му се привиждат убийци, а щом трима души престанат да се поздравяват — това вече е сигурен заговор. — Гаврътна още вино, сякаш искаше да изплакне устата си. — А Сараск от Саск е суетен глупак, който мисли с юмруците и с търбуха си. В името на Галзар, познавам велики крале, които не притежаваха и половината от грубостта му. Заборчал е на Дома на Стифон извънредно много и всички пари са похарчени за карнавални шествия, пирове и посребрени брони за стражите му и бижута за любовниците му, и единственият начин да се издължи е, като превземе Хостигос за тях.
— А дъщеря му се омъжва за брата на Балтар — добави Рила. — И двамата ще си получат, каквото заслужават. Принцеса Амнита харесва яки кавалеристи, а дук Балтамес харесва момчета.