Сякаш решението вече не бе взето в изпълнения с пушек будоар на принцеса Рила. Ето това беше истинска демокрация. Също като в Пенсилвания.
II
Разширеният съвет на Хостигос се събра в дълга зала с ламперия върху едната стена и отворени към вътрешната цитадела прозорци на другата. Представителят на селяните, съсухрен от работа селяк със сива брада, казваше се Фосг, седеше в края на масата, а от двете му страни бяха седнали представителите на пастирите и говедарите, на секачите и въглищарите. Следваха занаятчиите, майсторите, търговците, чифликчиите, свещениците, едрите земевладелци и благородниците, чак до принц Птосфес, който бе седнал начело на масата във великолепна кожена мантия с тежка златна верига върху раменете. От лявата му страна седеше лорд Калван в не по-малко великолепна мантия и съвсем малко по-малка златна верига. Мястото срещу него бе свободно и всички гледаха натам.
Говореше се — Калван, Ксентос, Чартифон и Хармакрос се бяха погрижили за това, — че заради нараняването си принцеса Рила няма да присъства. Затова щом двойната врата се отвори и шестима войници внесоха облегнатата на кушетка принцеса Рила, се понесоха възторжени възгласи и аплодисменти. Принцесата наистина бе обичана в Хостигос.
Тя махна с ръка за поздрав и кушетката бе нагласена от дясната страна на Птосфес. Птосфес изчака глъчката да утихне, след което извади кинжала си и удари с дръжката по масата.
— Всички знаете защо сме тук — започна направо той. — Последния път, когато се срещнахме, бе за да решим дали да се оставим да ни прережат гърлата като на овце, или да умрем като мъже. Е, не се наложи нито едно от двете. Сега въпросът е дали да нападнем Сараск от Саск веднага, което ще ни даде преимущество, или да изчакаме Сараск и Балтар да се обединят, което ще даде преимущество на тях. Нека чуя мнението ви по този въпрос.
Напомняше военен съвет. Фосг бе нисичък и стана прав.
— Ами такова, лорд принце. Ще кажа същото като миналия път. Ако трябва да се бием, да се бием.
— Още една вълча глутница, това е — добави представителят на пастирите и говедарите. — Ще направим още една гонка на вълци като при Фитра и устието на Листра.
Изказванията по цялата маса бяха горе-долу едни и същи. Представителят на съдиите поиска да се осведоми, разбира се, дали са сигурни, че принц Сараск ще нападне. Някой го попита защо да не изчакат да му прережат гърлото, да опожарят къщата му и да изнасилят дъщеря му, за да се убеди, че наистина е така. Жрицата на Ирта се въздържа — една служителка на Всемайката не можела да гласува за проливане кръвта на родени от майки синове. Вуйчо Вълк се разсмя. Дойде ред на благородничеството.
— Добре, кой иска тази война със Саск? — запита един от благородниците. — Искам да кажа, освен този чужденец, който стана толкова велик за толкова кратко време сред нас, този лорд Калван.
Калван се приведе леко, за да погледне. Да, Стентрос. Беше някакъв роднина на Птосфес… имаше баронско владение, където би трябвало да е Боулсбърг. Беше се противопоставил при създаването на мелниците за огнено семе — отказа да разреши на селяните си да събират селитра. Тогава Калван го заплаши да му отреже главата и Стентрос бе хукнал да се оплаква на Птосфес. Разговорът протече насаме и никой не знаеше какво му бе казал Птосфес, но баронът си бе тръгнал видимо объркан. Селяните бяха пратени да събират селитра.
— Но кой всъщност е този Калван? — не спираше Стентрос. — Защо допреди пет луни никой в Хостигос не бе чувал за него!
Двама-трима от останалите благородници, единият от които току-що се бе заклел да гази във вражеска кръв до ръба на ботушите си, замърмориха в знак на съгласие. Друг един, който се беше бил при Фитра, се обади:
— Ами никой в Хостигос не беше чувал и за теб, докато сестрата на жената на вуйчо ти не се омъжи за нашия принц.
Вуйчо Вълк отново се разсмя.
— За Калван са чували чак в Ностор, в името на жезъла на бога на войната!
— Да — обади се друг благородник. — Признавам това. Но пък вие трябва да признаете, че този мъж е чужденец и че е малко странно да го гледаме как се издига толкова бързо през главата на благородници от стари хостигски родове. Та когато се появи сред нас, той не можеше да каже нито една дума, която да разберем.
— В името на Дралм, нали сега го разбираме чудесно! — Този присъстваше за първи път на Разширения съвет — представителят на производителите на огнено семе. Чуха се одобрителни мърморения. Все повече започваха да се усещат.