Стентрос не спираше.
— Откъде да знаем, че не е някой избягал свещеник на самия Стифон?
Митрон, който присъстваше като представител на лекарите, хирурзите и аптекарите, скочи.
— Когато Калван пристигна тук, аз лекувах раните му. Той не е обрязан, а всички свещеници на Стифон са обрязани.
И си седна. Това вече не можеше да се опровергае. Добре, че преподобният Морисън бе отказал на доктора да завиши сметката при раждането на сина си заради манипулация, която бе сметнал за несъществена. Повече никога нямаше да каже лоша дума срещу шотландско-ирландската пестеливост. Стентрос обаче не се отказваше.
— А може би това е още по-зле. Действието на огненото семе е абсолютно противоестествено. Мисля, че в него има дяволи, които го карат да избухва, а може би свещениците на Стифон правят нещо, за да не изскачат дяволите, когато избухва… нещо, което не знаем.
Представителят на производителите на огнено семе отново скочи на крака.
— Аз го произвеждам и знам какво има в него. Селитра, сяра и дървени въглища, тъй че там няма никакви дяволи. — Човекът не знаеше нищичко за окисляването, но знаеше, че селитрата е причината за експлозията. — После той ще почне да ни разправя, че има дяволи и във виното или пък в тестото, затова хлябът втасва, или пък…
— Някой да е чул за дяволи около Фитра? — попита някой. — Бая огнено семе изгорихме там.
— Какво ли пък, в името на Галзар, знае Стентрос за Фитра — да не е бил там!
— Ще си поговоря с това приятелче, когато свършим тук — прошепна Птосфес на Калван. — Всичко, което представлява в Хостигос, е благодарение на благосклонността ми, а тя вече започва да се изчерпва.
— Дали има, или няма дяволи, става дума за мястото на лорд Калван сред нас — върна се на темата подкрепилият Стентрос. — Той не е хостиг — какво право има да седи на масата на Съвета?
— Фитра! — викна някой през две-три места от Стентрос.
— Тар-Домбра! — добави друг отсреща.
— Той е седнал тук — заговори Рила с леден глас — като мой годеник по мой собствен избор. Поставяте ли това под въпрос, Еуклестес?
— Седнал е тук като брачен партньор на наследничката на трона на Хостигос и като мой осиновен син — добави Птосфес. — Надявам се, никой няма да си позволи да постави това под въпрос.
— Седи тук като командващ нашата армия — изрева Чартифон — и като войник аз се гордея да му се подчинявам. Ако поставите това под въпрос, направете го със сабя срещу моята!
— Седнал е между нас като пратеник на Дралм. Ще зададете ли въпрос на Великия бог? — запита Ксентос.
Еуклестес метна поглед към Стентрос, който означаваше „видя ли в какво ме забърка“.
— Велик е Дралм, не!
— Добре тогава. Все още предстои гласуването на войната със Саск — напомни Птосфес. — Ти как гласуваш, лорд Стентрос?
— О, война, разбира се. Аз съм лоялен хостиг като всички присъстващи тук.
Нямаше повече спорове. Вотът беше единодушен. Веднага, след като Птосфес благодари, Хармакрос скочи.
— В такъв случай, за да докажем, че сме лоялни в подкрепата си към нашия принц, нека всички гласуваме, че каквито и действия да предприеме той по отношение на Саск, Беща или Ностор във връзка с обявяването на война или установяването на мир след това, има предварителното одобрение на Разширения съвет на Хостигос.
— Какво?! — попита шепнешком Птосфес. — Това пак някоя твоя идея ли е, Калван?
— Да. Ние не знаем как ще ни се наложи да действаме, но така или иначе ще ни се наложи да предприемаме спешни действия и няма нужда след това някои като Стентрос или Еуклестес да се оплакват, че не са били питани.
— Това е мъдро. Щяхме да действаме така при всяко положение, но сега поне няма да има възражения.
Предложението на Хармакрос също бе прието единодушно. Организационният валяк не срещна нито едно камъче.
III
Пътуващият търговец Въркън от Грефтшар изчака, докато останалите — принц Птосфес, старият Ксентос и мъжът, за когото никога и при никакви обстоятелства не трябваше да мисли като за Келвин Морисън — седнат, и едва след това се отпусна върху един стол до масата в кабинета на Птосфес.
— Добре ли пътува? — запита го лорд Калван.
Той кимна и набързо прехвърли измислените подробности около пътуването до град Зигрос, престоя си там и завръщането в Хостигос, съобразявайки ги с реалните факти. След това възбуди зрителна представа във въображението си, като посегна с ръка и натисна черния бутон. Други паравреми използваха друга образност, но резултатът бе един и същ. Псевдоспомените, с които бе зареден под хипноза, изскочиха, действителните спомени от посещенията му в град Зигрос в този времепредел се оттеглиха и бе блокирано всичко, което знаеше за Евро-американския и Испано-колумбийския подсектори на Четвърто ниво.