— Сараск измъкна ли се? Галзар знае, че искам да пролея кръвта му, но честно.
Саскът не знаеше. Никой от облечените му в сребърни ризници лични стражи не се бе сражавал близо до него.
— Не стоварвай цялата вина върху дук Балтамес. — Той се огледа и видя наблизо двайсетина саски и пленени наемници. Ако ще води религиозна война, да я започва веднага. — Това беше — обяви той — дело на истинните богове! Кой мислите вдигна мъглата, ако не Литрис, богинята на въздушните стихии? Кой заблуди вашите капитани при подреждането на бойната линия и направи така, че вашите артилеристи да стрелят над главите ни, без да ни ранят дори, ако не Галзар Вълкоглавият, Съдникът на принцовете? И кой, ако не сам Великият Дралм размъти разума на окаяния Балтамес, повеждайки го в глупашко преследване, за да ви удари в гръб? Най-после — извика той — истинните богове издигнаха мощните си десници срещу коварния Стифон и богохулниците от Дома на Стифон!
Дочуха се прошепнати одобрения, включително и от групата на пленените саски. Стифон беше загубил няколко точки.
18
Птосфес беше потресен от загубите. Те действително бяха шокиращи — само четири хиляди и двеста останали в наличност от пет хиляди и осемстотин пехота и хиляда и осемстотин от малко над три хиляди кавалерия. Преброяването на телата обаче не съответстваше на последната цифра и той си спомни какво му бе казал саският офицер за преследването на Балтамес почти до дефилето на Есдрет. Повечето наемници на левия фланг просто бяха офейкали. Сега вече сигурно препускаха през долината на Листра и разпространяваха слухове за съкрушителното поражение на хостигите. Той изруга — нищо повече не можеше да направи.
Част от кавалерията се върна от дефилето на Есдрет: армията на Чартифон от Беш. Разказаха, че през нощта пехотата от Армията на Беш и Армията на Листра се изкачила от обратната страна на Тар-Есдет в Саск и го превзела с щурм точно преди разсъмване. Алкидес бил прехвърлил трите си осемнайсетфунтови и няколко по-малки оръдия в дефилето и го удържал от двете страни със смесена войска. Щом мъглата започнала да се вдига, значителна саскска кавалерийска част се опитала да си пробие път, но била отблъсната с оръдеен огън. Смутен от присъствието на неприятелски войски толкова дълбоко на север, той изпратил да разберат какво става. Изпратили конници да го увещават и да му наредят да се появи лично заедно с оръдията.
Хармакрос потегли в десет по главния път към град Саск заедно с лекоподвижната войска и всички четирифунтови оръдия. Всички пленени наемници се съгласиха да минат под знамената на принц Птосфес и бяха освободени под клетва и поставени в бойна готовност. Поданиците на Саск бяха разоръжени и ги накараха да копаят масови гробове и да събират трофеи. Митрон и персоналът му превърнаха по-сносните къщи и по-чистите обори в лазарети. Калван тръгна малко преди обяд с петстотин души от останалата част от кавалерията и остави Птосфес да изчака пристигането на Алкидес и осемнайсетфунтовите оръдия.
Гур беше пазарен град с пет хиляди жители. На площада видя трупове, на които бяха свалили бойните доспехи, а тълпа жители и разоръжени саскски пленници гасяха няколко пожара, охранявани от леко ранени конни стрелци. Той остави два взвода да им помогнат и продължи.
Мислеше, че познава този район — бе командирован в окръг Блер преди пет друкогашни години. Не беше се замислял колко е променена долината на Логан от дейността на Пенсилванската железопътна компания. Около мястото, където би трябвало да се намира Алигенската пещ, ги спря преден отряд от лекоподвижната кавалерия и ги предупреди да заобиколят надясно и да подходят към град Саск отзад. Тар-Саск или се държеше от или беше за принц Сараск и обстрелваше града. Докато разговаряха, той чу на няколко пъти далечния тътен на тежко оръдие.
Тар-Саск се възправяше в южния край на планината Бруш и върху наблюдателната кула се развяваше флаг със златно слънце на зелен фон. Придвижването на кавалерията му от противоположната страна на града явно не бе останало незабелязано. Четири тежкобойни оръдия мятаха сто и петдесет фунтови каменни гюлета по къщите. Това, помисли си той, не би допринесло особено за добрите отношения на Сараск с поданиците му. Хармакрос, който разполагаше единствено с четирифунтовите оръдия, което бе почти нищо, не отвръщаше. „Почакай — мина му през ума — да се появи Алкидес.“