„Тежкобойни оръдия, трийсет и две фунтови, шест на брой — да се излеят, щом заработи леярницата на групата на Въркън; лети снаряди — да направя нещо.“
В града нямаше стълкновения. Светкавичната атака на Хармакрос бе осуетила всякаква възможност за организиране на съпротива. Имаше малко обири — това трябваше да се очаква, — но нито един пожар. На палежи без сериозни тактически причини, както в Ностор, в армията на Хостигос не се гледаше благосклонно. В по-голямата си част цивилното население или бе напуснало града, или се криеше по мазетата.
Най-напред превзеха храма на Стифон. Издигаше се почти на мястото на съда в Холидейсбърг — кръгла сграда със златен купол с правоъгълни крила от всяка страна. Ако, както очакваше, куполът бе наистина златен, можеше да изиграе важна роля при заплащане на военните разходи. Някакъв пехотинец се бе покатерил на една стълба с ведро и четка и изписваше на стената „ДОЛУ СТИФОН“. Първото нещо, което видя вътре, беше двайсетметрова статуя с наскоро разбито лице и цялата надупчена от куршуми. Пуританите бяха любители на подобни упражнения, спомни си той, а така също и хугенотите. Имаше богата златна украса и бяха поставени стражи.
Завари Хармакрос в Най-вътрешния кръг — беше поставил шпорите си върху бюрото на върховния жрец. Той скочи на крака.
— Калван! Докара ли оръдия?
— Не, само кавалерия. Птосфес ще докара трите на Алкидес. Ще бъде тук след около три часа. Какво стана тук?
— Ами, както виждаш, Балтамес пристигна малко преди нас и се затвори в Тар-Саск. Изпратихме тукашния Вуйчо Вълк да преговаря с него. Казва, че държи двореца от името на Сараск и няма да отстъпи без заповед на Сараск, докато има огнено семе.
— Значи и той не знае къде е Сараск.
Възможно бе Сараск да е мъртъв и трупът му да е бил разсъблечен от обикновени войници — положително би си заслужавало труда — и захвърлен в някой масов гроб. Ако бе така, никога нямаше да узнаят със сигурност и през следващите трийсетина години от време на време в някое от Петте кралства щеше да се появява някой Лъжесараск и да изнудва глупаците да финансират негова военна кампания, за да се възкачи отново на трона си. Беше се случвало в друговремевата история.
— Залови ли и свещениците в храма?
— О, да, Зотнес и всички останали. Тъкмо си стягаха багажа, когато пристигнахме, и се караха какво да отмъкнат със себе си. Бутнахме ги оковани във вериги в градската тъмница. Искаш ли да ги видиш?
— Нямам особено желание. Утре или вдругиден, когато ни остане време, ще им отрежем главите. Какво е положението с мелницата за огнено семе?
Хармакрос се разсмя.
— Въркън я държи в обсада със стрелците си. Трябва да облечем десетина мъже в свещенически одежди и още стотина души да влязат с тях. Ако успеем така да ги накараме да отворят вратата, може да ги хванем, преди някой фанатик да е вдигнал всичко във въздуха. Някои от тия низши свещеници и послушници наистина вярват в Стифон.
— Тук какво намери?
Харакрос описа широк кръг с ръка.
— Всичкото това злато и украса. В мазетата има още злато, сребро, пари и кюлчета на стойност около петдесет хиляди златни унции, доколкото можах да преценя.
Това бяха много пари. Приблизително един милион щатски долара. Но можеше да се очаква: освен че се занимаваше с производство на огнено семе, Домът на Стифон беше и в лихварския бизнес с десет процента сложна лихва за лунен месец. „Закони срещу лихварството — да направя нещо.“ Освен няколко дребни собственици на заложни къщи свещениците бяха единствените лихвари в Саск.
— Плюс това — продължи Хармакрос — има фабрика и склад за оръжия. Още не сме направили инвентаризация, но има десетина тона огнено семе, триста-четиристотин стойки с аркебузи и огромно количество брони. Едно от крилата е натъпкано с всевъзможна стока, вероятно от рушвети. Дори още не сме ги огледали, но поставих стража. Има много бурета, сигурно с вино. Войската не бива да ги надушва засега.
Оръдията от Тар-Саск продължаваха да обстрелват нарядко, срутвайки от време на време по някоя къща. Нито едно гюле не бе паднало близо до храма. Балтамес явно все още изпитваше страхопочитание към Дома на Стифон. Основните сили пристигнаха към четири и половина. Алкидес разположи оръдията си и започна ответен обстрел. Не мятаха огромните гранитни кълба, които изстрелваха тежкобойните оръдия на Балтамес, но обстрелваха на всеки пет минути, вместо на половин час, с доста задоволителна точност. Малко след това дойде Въркън и съобщи, че мелницата е взета непокътната. Нямаше какво да каже за техническото оборудване — почти цялото производство се осъществяваше с робски труд, — но имаше в наличност двайсет тона огнено семе и над сто селитра и сяра. Наложило се да предотврати масово изколване на свещениците, когато освободили робите.