— Не знам колко време ще ни трябва да вземем Беща — вероятно около една луна — продължи той. — Ще оставим Балтар да разбере колко злато и сребро измъкваме от този храм. Балтар обича парите и след като скъса с Дома на Стифон, ще проумее, че трябва да се присъедини към нас.
— Както и Арманес — каза замислено Птосфес, като си играеше със златната си верига. — Той дължи на Дома на Стифон много пари. Как ще постъпи в този случай Каифранос?
— Няма да се зарадва много, но какво от това? Разполага само с някаква си петхилядна войска. Ако иска да воюва с нас, или трябва да събере наемническа войска — а за всеки има ограничения колко войска може да наеме, дори да е финансиран от Дома на Стифон, — или да свика подчинените си принцове. Половината от тях няма да изпратят войски срещу принцове, с които са в добри отношения — след това може да дойде техният ред, — а останалите едва ли ще се унижат да изпълняват заповедите му. При всички положения няма да може да тръгне срещу нас до пролетта.
Птосфес измъкна веригата през главата си.
— Не, Калван — заяви с категоричен тон той, — аз ще си остана принц на Хостигос. Ти трябва да станеш Велик крал.
— Чуй ме, Птосфес, ти трябва да станеш Велик крал! — За момент се почувства отново като десетгодишно хлапе, което се препира с останалите момчетии кой да бъде стражар и кой апаш. — Ти имаш авторитет, ти си принцът. Никой в Хос-Харфакс не ме познава, по дяволите!
Птосфес удари по масата и чашата му се разклати.
— Там е работата, Калван! Познават ме много добре. Аз съм само един принц и с нищо не съм по-добър от тях. Всеки от тях би могъл да каже, че има точно толкова право да стане Велик крал, колкото и аз. А теб не те познават, но чудесно знаят какво си направил. Това и историята, която разказа в началото, че пристигаш далеч отвъд Западния океан, където е Студената земя. Та това е Домът на боговете! Не можем да твърдим, че ти самият си бог — на истинските богове това няма да се хареса. Но всеки ясно вижда, че са те научили и изпратили боговете. Истинско богохулство е да го отричаш!
Птосфес беше прав. Никой от високомерните принцове нямаше да прегъне коляно пред равен на самия себе си. Но Калван, който бе ученик на Галзар и пратеник на Дралм, беше друга работа. Бащата на Рила се надигна, за да падне на колене пред него.
— О, сядай, моля ти се. Седни! Остави Сараск и Балтамес да вършат глупости. Довечера трябва да разговаряме с някои от нашите хора — най-добре в залата за аудиенции.
Хармакрос бе все още сравнително буден. Прие съобщението съвсем спокойно — вече нищо не бе в състояние да го учуди. Наложи се да събудят Рила — бе доста уморена от първия си ден на крака и само кимна сънено. След това очите й се разшириха.
— А това не ме ли прави Велика кралица или нещо такова?
И пак си легна.
Информираха и Чартифон, който пристигна от бещанската граница.
— А защо не Птосфес? — попита той, но кимна в знак на съгласие, щом му обясниха причините. Нямаше никакви колебания по отношение на необходимостта да бъде установено Велико кралство. — Сега какво предстои? Трябва да превземем Беща, нали?
Двайсетина хостигски благородници и висши офицери бяха събрани в залата за аудиенции. Присъстваше и Стентрос. Може би не бе взел участие при Фитра, но никой не можеше да твърди, че не е бил при Фик. Към лорд Калван може и да изпитваше завист, но Великият крал Калван бе отвъд каквато и да било завист. Всички едва се крепяха на крака — бяха изминали огромни разстояния, бяха се опитали да подремнат върху едно влажно пасище с трещящите над главите им оръдия, на сутринта бяха водили „великата усукана битка“, след което бяха изминали още петнайсет мили, за да превземат град Саск и Тар-Саск — но до един искаха да празнуват. Убедиха ги да изпият по едно питие за новия върховен владетел и да си легнат.
19
I
На следващата сутрин ординарецът на Калван — не изглеждаше да е спал кой знае колко — го събуди в девет и трийсет. Трябваше да го направи по-рано, но той самият се бе събудил току-що. Калван се изкъпа, облече дрехи, които не бе виждал досега — „Възможно по-скоро да си донеса нещата от Тар-Хостигос“ — и закуси с Птосфес, който също се бе нагласил с дрехите от гардероба на някой благородник саск. Имаше новини. От Клестреус в град Беща, който бе принудил Балтар да се съгласи на примирие и да изтегли войските си до линията, за която се бяха споразумели със Сараск, и от Ксентос в Тар-Хостигос, който бе обезпокоен от съобщения за мобилизация на войски в Ностор — знаеше, че Гормот наскоро е наел петстотин кавалеристи. Това моментално притесни и Птосфес и той поиска веднага да тръгне към долината на Листра.