— Не, в името на Дралм! — възрази Калван. — Нали държим змията за опашката. След ден-два, когато нещата се успокоят и ги овладеем, можем да поведем новите наемници към устието на Листра, но точно сега никой не бива да разбере, че сме уплашени, за да не скочат отгоре ни.
— Но ако Гормот е тръгнал към Хостигос…
— Не мисля. Но за да се уверим, ще изпратим Фармес с половината лекоподвижни сили и четири четирифунтови оръдия, с които ще задържи Гормот няколко дни, каквото и да е повел със себе си.
Той издаде необходимите заповеди, погрижи се войските да напуснат град Саск спокойно и се опита да не мисли повече за това. Беше доволен все пак, че Рила бе свалила шините и бе дошла в град Саск — тук щеше да е в по-голяма безопасност.
Наредиха да докарат Сараск и Балтамес.
И двамата, изглежда, очакваха да бъдат предадени на палача и се стараеха да изглеждат спокойни. Птосфес ги информира безцеремонно, че сега са васали на Великия крал на Хос-Хостигос.
— Кой е той — попита Сараск с неоправдана за обстоятелствата надменност. — Ти ли?
— О, не. Аз съм принц на Стария Хостигос. Великият крал е Негово величество Калван Първи.
И двамата се успокоиха. Птосфес се бе оказал прав — върховенството на тайнствения и вероятно свръхестествен Калван бе приемливо, но това на самопровъзгласил се равен на тях — в никакъв случай. Когато изясниха условията, при които щяха да управляват като принцове съответно Саща и Саск, Балтамес остана доволен. За него нещата биха били същите, ако бе спечелил Саск. Сараск не остана особено доволен, докато не му съобщиха, че всичките му задължения към Дома на Стифон отпадат, че ще участва в подялбата на плячката от храма и ще получи мелницата за огнено семе.
— Дралм да пази ваше величество! — извика той и изстреля цял порой ругатни срещу Дома на Стифон и всичко в него. — Ще ми разрешите да умъртвя тези лъжливи свещеници, нали, ваше величество?
— Те извършиха престъпление срещу Великия крал и неговата справедливост ще се стовари върху тях — сухо каза Птосфес.
След това приеха чуждестранните дипломатически представители на принц Кестофес от Ултор на езерото Ер, Армандрес от Никлос, Титанес от Киблос, Балтар от Беща и други съседни княжества. В Тар-Хостигос нямаше подобни дипломатически представителства поради ембаргото на Дома на Стифон. Посланикът на Ултор веднага поиска да узнае какво включва новото Велико кралство.
— В момента княжество Стар Хостигос, княжество Саск и новото княжество Саща. Всеки принц, който желае да се присъедини към нас, е добре дошъл под нашето управление и закрила. Тези, които не желаят, ще бъдат зачитани като суверенни владетели, доколкото зачитат нас като такива. Или по-скоро като васали на Великия крал на Хос-Харфакс Каифранос.
Той подхвърли името му като нещо твърде незначително, за да се има предвид. Неколцина от присъстващите се засмяха. Посланикът на Беща попита гневно:
— А това княжество Саща включва ли територия, управлявана от моя господар принц Балтар от Беща?
— Включва територия, която вашият господар отстъпи на нашия васал принц Балтамес в договор с нашия васал принц Сараск, който ние признаваме и потвърждаваме и който сме готови да приведем в действие. Колкото до това как смятаме да го приведем в действие, вярвам, че не е нужно да ви напомням какво се случи при Фик вчера сутринта.
И той се обърна към останалите.
— Ако съответните ви принцове откажат да признаят върховната ни власт, надяваме се да приемат нашето приятелство и да предложат своето. Надяваме се също така, че ще постигнем взаимноизгодни търговски споразумения. Например не след дълго очакваме да произвеждаме огнено семе в достатъчни количества за износ с по-добро качество и на по-ниска цена от това на Дома на Стифон.
— Знаем това — отвърна посланикът на Никлос. — Аз естествено не мога да се ангажирам, че моят принц ще приеме върховенството на Хос-Хостигос, макар че ще положа всички усилия да го убедя да го направи. Винаги сме отдавали почитта си на крал Каифранос, без да получим нищо в замяна. Но при всички положения ще се радваме да закупим всичкото огнено семе, което сте в състояние да ни предложите.
— Искам да знам — започна и посланикът на Беща — каква е цялата тази история с дяволите? Свещениците на Стифон правят така, че да умират, когато огненото семе изгаря, а вашето ги оставя на свобода.
Улторецът кимна и каза:
— Ние също чухме за това. Нямаме никаква полза от крал Каифранос и поради всичко, което върши, може би е по-добре да няма никакво Велико кралство. Но не искаме Ултор да се напълни със зли духове.