Калван се обърна към командващия наемната артилерия:
— Алкидес, ако използваме трите осемнайсетфунтови и трите дванайсетфунтови оръдия, колко ще им трябва на твоите мъже да свършат с цялата пасмина?
— По шестима наведнъж — огледа навалицата Алкидес. — Ако започнем веднага след обяда, до вечеря ще сме приключили. — Той се замисли за момент. — Вижте, лорд Калван, извинете ме — ваше величество. Ако използваме големокалибрените оръдия, можем да напъхаме по-кльощавите целите, а по-тлъстите до бедрата. — Той посочи Зотнес. — Мисля, че този като нищо ще влезе в петдесетфунтово.
Калван се намръщи.
— Само че аз искам да го направиш на градския площад. Хората трябва да гледат.
— На площада ще се струпа огромна тълпа — възрази Рила.
— Хората могат да излязат да гледат извън града — предложи услужливо Сараск. — Така ще видят много повече, отколкото на площада. А и търговците могат да отидат да продават медени пити и баници с месо.
Припадна още един свещеник. Калван не искаше това да продължава и погледна дискретно към Птосфес.
— Ваше величество — каза Първият принц, — съгласен съм, че жреците на коварния бог Стифон заслужават тази жестока съдба. Но да предположим, че тези престъпници се отрекат от своя фалшив бог, разкаят се за греховете си и признаят истинните богове. Тогава какво?
— О, в такъв случай нямаме никакво право да ги осъждаме на смърт. Ако публично се отрекат от Стифон, отхвърлят своето свещеничество, приемат вярата в Дралм, Галзар, Ирта Всемайка и останалите истинни богове, а така също се отрекат от лъжовните си проповеди, ще ги освободим. А на тези от тях, които пожелаят да преминат на служба при нас, ще бъде осигурена достойна работа, която да отговаря на положението им. Ако, да речем, Зотнес реши да постъпи така, мисля, че някъде около петстотин унции злато годишно…
Един от нисшите свещеници в бяло расо се разкрещя, че никога няма да се отрече от своя бог.
— Затваряй си глупавата човка! — изсъска му един от висшите жреци и го фрасна през лицето със свободния край на веригата си.
Зотнес се кикотеше в полуистерично облекчение.
— Дралм да благослови ваше величество, разбира се, че ще го направим, всички до един! — забърбори той. — Плюя в лицето на Стифон! Мислите ли, че един истинен бог ще позволи неговите жреци да бъдат подлагани на такива мъки?
Ксентос пристигна в град Саск още същата вечер. Новините от Ностор бяха малко по-категорични: според източниците му при първите фалшиви слухове за разгрома на хостигите при Фик Гормот предприел мобилизация за светкавично нападение срещу Хостигос. След като се осведомил по-добре, превзел с войските храма на Стифон в Ностор и храмовото стопанство при притока на Ликоминг. Сега из цял Ностор се водели яростни сражения между новите наемници на Гормот и привържениците на Дома на Стифон, а редовната носторска войска се раздирала от бунтове и контрабунтове. Нападението срещу Тар-Ностор не успяло. Гормот, изглежда, все още държал нещата под контрол.
Цялото свещеничество в град Саск мина под разпореждането на Ксентос. Стана абсолютно ясно, че той е архиепископ на Великото кралство — нещо като архиепископ на Кентърбъри. „Господстващо положение на църквата на Хос-Хостигос — да се обмисли внимателно.“ Той веднага свика църковен събор и започна да разработва програма за аутодафе.
Състоя се на следващия ден. Процесията от овъргаляни в пепел грешници в чували се проточи от Тар-Саск до храма на Дралм в града — пазеха ги копиеносци, които не разрешаваха на тълпата да ги замеря с по-смъртоносни предмети от развалено зеле и умрели котки. Символично бичуване. Отричане от всички ереси и най-вече от тази за свръхестествената и дяволска природа на огненото семе. Той изпита удовлетворение от реакциите на дипломатическия корпус. Проповед за Вярата, произнесена от хостигския Вуйчо Вълк — поне като представление преподобният Александър Морисън щеше да признае, че бе подготвено професионално. И най-накрая, след приемането на правата вяра и опрощението, тържествена процесия по улиците на новопомазаните в бели раса и увенчани с гирлянди. И вино на корем за всички. Беше много по-забавно от това да ги изстрелват от оръдията. Публиката бе удовлетворена.
И тази нощ имаше пир.
На следващия ден Клестреус докладва, че Балтар е превзел храма на Стифон и е изклал жреците, а тълпата се разхождала със забучените им на копия глави. В края на краищата Балтар отказа да се подчини на Великия крал Калван. Очевидно никога не се бе смятал за васал на Великия крал Каифранос, което не бе изненадващо. Късно следобед пристигна кавалерийска войска от град Никлос, която ескортираше един от най-изтъкнатите благородници на принц Арманес с петиция за присъединяването на Никлос към Великото кралство Хос-Хостигос и натоварен с няколко глави кон. Принц Арманес бе заинтересован по-скоро от ликвидирането на кредиторите си, отколкото от спечелване на нови души за правата вяра. Принц Кестофес от Ултор изстрелял своите свещеници на Стифон от оръдията на укреплението на брега на езерото. Заедно с предаността си той даваше на Хос-Хостигос едно от пристанищата на Великите езера. По същото време започна срутването на храма на Стифон в град Саск — пръв беше златният купол. Беше истинско злато, дванайсет хиляди унции, от които Сараск, след като заплати откупа си, получи три хиляди.