По време на празненствата се ожениха и принц Балтамес и Амнита, дъщерята на Сараск. След това той короняса Птосфес като Първи принц на Великото кралство, както и останалите принцове по реда на тяхната подчиненост. След това бе прочетена Прокламацията за Великото кралство. Доста ръце, които сега вдигаха чаши между фразите, се бяха потрудили над нея. Неговият принос изхождаше най-вече от Декларацията на независимостта и — в пунктовете за Дома на Стифон — от Мартин Лутер. Всички я приветстваха възторжено.
Някои от принцовете не бяха особено ентусиазирани от Великата харта. На първо място, на никой не му се искаше да се лиши от правото си да обявява война на някой от другите принцове, каквото имаха при Великия крал Каифранос, макар да им се хареса затягането на контрола над подвасалните им лордове и барони, повечето от които бяха непокорна тълпа разбойници. На тях пък не им се хареса отмяната на крепостничеството, а в Беща и Киблос и на робството. Но пък това гарантираше сигурността на всички, без да им се налага да прибягват до скъпи наемници или да мобилизират селяните, когато трябваше да се грижат за земята. Това щеше да е грижа на редовната армия на Великото кралство.
А и всеки виждаше какво се случва в Ностор в момента. Сега Калван разбра защо Ксентос се бе противопоставил на интервенция — Ностор бе ужасяващ пример на жертвоприношение.
Тъй че всички подписаха и подпечатаха прокламацията. „Тайна полиция, която да следи за съблюдаването й; да помисля за шеф.“
Пируваха още няколко дни, имаше турнири и лов. Както и един грижливо потулен дребен скандал, свързан с принцеса Амнита и един от кавалерийските офицери на Титанес. Накрая благородниците започнаха да се сбогуват и да потеглят за своите княжества, като всеки носеше знамето на Великото кралство — тъмнозелено с червен ключов камък на свод.
II
Времето се запази хубаво до, според неговите изчисления, първата седмица на ноември — „Календарна реформа — веднага“, — след което застудя и заваляха дъждове, които накрая преминаха в сняг. Вятърът духаше в прозорците — „Чисто стъкло — дали не може да се направи нещо?“. Свещите бяха запалени, но той продължаваше да работи. Петиции — да се връчат или отхвърлят. Доклади. Зигросите на Въркън напредваха с леярната по-бързо, отколкото би могло да се очаква, и първата отливка щеше да е до десетина дни. Трябваше непременно да присъства. Фабриката за оръжия произвеждаше по петнайсет цеви на ден, което бе истинско чудо. Производството на огнено семе също бе скочило и задоволяваше и военните, и цивилните нужди за ловуване във всички княжества на Великото кралство, скоро щяха и да изнасят големи количества. Въркън и съпругата му заминаха за Грефтшар, за да организират търговията с Ултор по езерото. На него и на Рила двамата им липсваха.
Крал Каифранос се опитваше да вдигне армия, за да си възвърне загубените княжества, но не срещаше почти никакъв отклик от страна на останалите му верни принцове. Проблемите с него щяха да възникнат напролет, но не и преди това. Сесклос, Гласът на Стифон, бе свикал всичките си архисвещеници в град Харфакс. „Съборът в Трент“ — сети се Калван — надигаше се Контрареформация.
Бунтове в Киблос — освободените роби започваха да проумяват какво бе имал предвид Самюъл Джонсън, дефинирайки свободата като правото на труд или на гладна смърт.
Принцът на Факсос пожела да се присъедини към Великото кралство, но поставяше един куп условия, от които трябваше да бъде разубеден.
Помилвания и смъртни присъди. Трябваше да внимава да не подписва прекалено много от първите и прекалено малко от вторите. Именно така един куп крале бяха загубили троновете си.
Един прислужник обяви пристигането на конник от дефилето на Врилос. Въведоха го и той съобщи, че група от Ностор току-що е прекосила Атан. Един свещеник на Дралм, един свещеник на Галзар, двайсет наемни кавалеристи и херцог Скранга, първият благородник на Ностор.
Той прие херцог Скранга в частните си покои и си спомни, че бе казал на търговеца на коне от Агрис, че Дралм или някой друг ще го възнагради. Дралм или някой друг, със значителната помощ на Скранга, явно го бяха направили. Бе облечен в скъпи одежди, мантията му бе подплатена с кожи от норки, на врата му висеше златна верига, а на пояса му от златни халки бе препасан кинжал с позлатена дръжка. Брадата му беше грижливо подстригана.
— Е, поиздигнал си се — посрещна го Калван.
— Както и вие, ако ми позволите, ваше величество.
След това извади пръстен-печат — даден като залог от граф Феблон при неговото залавяне и освобождаване в Тар-Домбра и върнат при представянето на откупа му.