— Както и собственикът на това. Сега той е принц Феблон и ме изпраща да обявя от негово име желанието му да предостави себе си и своето княжество под властта и покровителството на ваше величество.
— Дълбоко съм удовлетворен, ваша светлост. Но какво, ако имам право да запитам, се случи с принц Гормот?
На благородническото лице на търговеца на коне се изписа дълбока скръб.
— Принц Гормот, Дралм да приеме душата му, вече не е между нас, ваше величество. Беше убит по най-предателски начин.
— Аха. И кой свърши това, ако смея отново да попитам?
Скранга повдигна рамене.
— Тогавашният граф Феблон заедно с жреца на Дралм в Ностор и носторският Вуйчо Вълк бяха заедно с мен в частните ми покои в Тар-Ностор, когато до слуха ни достигнаха множество изстрели откъм покоите на принц Гормот. Грабнахме оръжията си и се втурнахме натам. Намерихме в покоите му тълпа стражи, които бяха влезли преди нас, а в спалнята си любимият ни принц лежеше сред изтичащата от десетките му рани кръв. Беше мъртъв. Вуйчо Вълк и жрецът на Дралм, когото ваше величество познава, ще потвърдят, че бяхме заедно в моите покои, когато чухме изстрелите, и че принц Гормот бе мъртъв, когато влязохме. Ваше величество няма да се усъмни в думите на тези свети мъже, нали?
— Не, разбира се. И после?
— По правото на най-близко родство граф Феблон веднага се обяви за принц на Ностор. Подложихме на леки изтезания двама-трима прислужници — не прибягваме много до тях, откакто нашият любим и благороден принц… С една дума, ваше величество, те всички потвърдиха, че шайка облечени в черни наметала и маски мъже нахлули в покоите на принц Гормот, убили го и избягали. И при най-щателно издирване не открихме никаква следа от тях.
— Крайно мистериозно. Фанатизирани поклонници на коварния Стифон, без съмнение. И казвате, че принц Феблон, когото признаваме като законен принц на Ностор, ни поднася почитанията си?
— При известни условия, разбира се, най-същественото от които ваше величество вече удовлетвори. Освен това би искал да бъде потвърдено правото му да притежава храма на Стифон в град Ностор и мелниците за огнено семе и серните извори, които неговият предшественик конфискува от Дома на Стифон.
— Това вече е уредено. Както и актът на починалия принц Гормот, с който той ви присъжда титлата херцог и Първи благородник на Ностор.
— Ваше величество е изключително снизходителен!
— Ваша светлост го е заслужил. А какво е положението с наемническите роти в Ностор?
— Абсолютни разбойници, ваше величество! Негово височество умолява ваше величество да изпрати войски да се справят с тях.
— Ще бъде направено. Ще изпратя главнокомандващия силите на вътрешния ред херцог Чартифон да се заеме с това. Какво стана с Крастоклес, между другото?
— О, двамата с Нецигон са хвърлени в тъмницата на Тар-Ностор. Бяха заловени преди четвърт луна. Ако ваше величество желае, ще ги доведем в Тар-Хостигос.
— С Нецигон не се занимавайте — сами вземете главата му, ако смятате за необходимо. Но искаме архиепископа. Предполагам, че нашият лоялен барон Зетнос би могъл да ни спести неприятността да го изстрелваме от оръдие, като влее малко разум в главата му.
— Сигурен съм в това, ваше величество.
Запита се кой ли е организирал убийството на Гормот — Скранга или Феблон, или и двамата заедно. Все едно — тогава Ностор не бе под негова власт. Но сега вече беше и ако някой от тези двамата имаше намерение да ликвидира партньора си, трябваше веднага да вземе мерки. От дворцови интриги нямаше да може да се спаси, но нямаше да допусне убийства — не и в границите на Великото кралство.
След като изпрати Скранга, той се върна на бюрото си, отвори една кутия и извади пура — по-скоро пурета, направена при това доста грубовато. Все пак беше добро начало. Отхапа края, запали я от една от свещите и взе друг доклад — покрита с восък дървена плочица. Все още не бе предприел нищо за производството на хартия. Ако го направеше обаче, някой проклет от Дралм бюрократ щеше да открие бумащината и тогава трябваше да прекарва цялото си време в четене и анотиране на доклади.
Разбира се, че бе доволен за Ностор — това означаваше, че няма да се наложи да водят междусъседска война през пролетта, когато крал Каифранос щеше да започне да създава проблеми. Добре, че Феблон бе уловил Крастоклес и щеше да му го предаде. Двама архиепископи, равностойни почти на кардинали, дезертирали от Дома на Стифон, бе сериозен удар. Това отслабваше религиозната му власт над великите крале и техните принцове, която единствено им бе останала след загубата на монопола върху огненото семе. Предполагаше се, че жреците вярват в своите богове.