— Правим всичко, което можем. Внимавах много за това при университетската операция „Калван“. Проверихме всички конвейерни станции, еквивалентни с град Хостигос във всеки проникван паравремепредел. Никъде не съвпадат.
— Обзалагам се, че едва си смогнал. — Торта Карф отпи от кафето и запали нова цигара. — Обзалагам се, че в Конвейерната регистрационна служба те обичат. Колко души бяха там?
— Малко повече от три хиляди на площ от четири квадратни мили. Не знам какво ще направят с конвейерната станция в град Агрис. На всеки времепредел, в който строят градове, на този речен остров има град, а върху повечето от останалите — племенни поселища.
— Значи не установяват конвейерна станция само в град Хостигос?
— О, не. Подготвят цяла операция. На няколко места са разположени полицейски служби, включително и в Грефа, столицата на Грефтшар, откъдето се предполага, че сме двамата с Дала. Университетът ще разположи изследователски групи или най-малкото наблюдатели в столиците на петте Велики кралства. А сега вече шест с Хос-Хостигос. Трябва да внимават — до пролетта ще има война, в сравнение с която завладяването на Саск ще заприлича на ученическа крамола.
Известно време двамата не казаха нищо. Доволно усмихнат, Торта Карф си мислеше за фермата си в Сицилия на Пето ниво, където щеше да бъде утре по това време и нямаше да се занимава с нищо друго, освен с пакостите, които зайците нанасяха на зеленчуковите му градини. Въркън Вал се замисли за приятеля си, Великия крал Калван, и безбройните му тревоги. Той действително държеше змия за опашката.
Внезапно се сети за нещо друго — обезпокоителната мисъл, която постоянно го човъркаше, откакто Дала бе споменала нещо сутринта преди спускането.
— Главен — каза той и си помисли, че по този начин щяха да започнат да се обръщат към него само след два-три часа. — Този проблем с прихващането е само външна и незначителна страна на нещо много голямо и сериозно, а и фундаментално. От нас очакват да опазим Паравремевата тайна. Колко добра е тази тайна?
Торта Карф го погледна рязко, наполовина вдигнал чашата кафе към устните си.
— Какво не е наред с Паравремевата тайна, Вал?
— Как беше открито Паравремевото прехвърляне?
Торта Карф направи кратка пауза. Беше го научил твърде отдавна и се бяха натрупали огромно количество инфопластове.
— Галдрон разработвал пътуването през изкривено пространство, за да достигнем до звездите, а Хестор работел върху възможността за линеарно пътуване през времето, тоест назад към миналото, когато предшествениците му още не били изчерпили енергийните запаси на планетата. Преди дванайсет хиляди години условията в този времепредел били доста отблъскващи. А две-три столетия преди това Рогом разработил теория за многоизмерното време, за да обясни предпознанието. Дала би могла да ти обясни всичко по този въпрос — в нейната област е. По това време науката била твърде тясно специализирана, но Хестор попаднал на някои от старите изследвания на Рогом, а и чул за проучванията на Галдрон и се свързал с него. Така двамата успели да открият паравремевото прехвърляне. Защо?
— Доколкото знам, никой извън Родния времепредел не е разработвал какъвто и да било тип машина на времето — линеарна или паралелна. Има цивилизации на Второ ниво и една на Трето, които разполагат със свръхсветлинна енергия за междузвездни кораби. Но идеята за многоизмерното време и за светове с алтернативна правдоподобност присъства навсякъде на Второ и Трето нива, а се среща също така и на Четвърто — сино-индуските мистични представи и евро-американската научна фантастика.
— И си мислиш какво би могло да стане, ако някой сино-индуски мистик или евро-американски фантаст бъде прихванат и захвърлен, да речем, в Интерсветовната империя на Второ ниво?
— Като нищо би могло да стане. Може би дори не е наложително. Знаеш, че не съществуват еднократни открития — всяко открито нещо може да бъде преоткрито. Затова винаги се забавлявам, като науча, че някоя военнотехническа служба е класифицирала някой природен закон като свръхсекретен. Барутът беше тайната на Дома на Стифон и виж докъде я докараха. Разбира се, барутът е дребно и елементарно откритие, преоткривано десетки хиляди пъти из цялото паравреме. Паравремевото прехвърляне е колосално, сложно откритие, направено един-единствен път преди дванайсет хиляди години върху един-единствен времепредел. Но нито една тайна не може да бъде опазена завинаги. Каза го един от членовете в университетския екип, като имаше предвид Дома на Стифон. И доста се вбеси, когато Дала спомена Паравремевата тайна в тази връзка.