— Проклето копеле!
Каролайн вдигна малката дървена масичка и с всички сили го удари по главата. Свещта се олюля, но тя успя да я хване, преди да падне на пода.
— Боже мой, какво си направила?
Това беше Оуен, рошав и бос, с набързо напъхана в панталоните риза. Той я изгледа, после сведе поглед към баща си.
— Казах му да не се захваща с теб — рече Оуен, без да се помръдва. Странно, но гласът му звучеше доволно. — Каролайн, но ти си гола! — Изненадан, погледна отново към баща си. Той беше в безсъзнание. — Бедният ми татко… Ти го победи. Знаеш ли, дойдох да опитам да го спра.
— Наистина ли?
— Да. Но ти нямаш нужда от мен. Нямаш нужда от когото и да било. Предупредих го, че си силна.
— Знам. Чух, като му го казваше. Не е мъртъв, но ако имах пушка, щях да го застрелям. А сега се обърни с гръб към мен, Оуен, трябва да се облека.
Тази процедура приключи набързо. Пелерината покри разкъсаната и рокля.
— Какво мислиш да правиш, Каролайн?
— Какво те интересува, безгръбначен червей такъв?
— Не съм безгръбначен. Дойдох да те спася. Той ще те преследва, Каролайн. Няма да се спре пред нищо защото, има нужда от парите ти. В крайна сметка ще стане така, както той желае.
Младата жена го изгледа продължително, после му подхвърли въжето. По него имаше следи от кръв, нейната кръв.
— Вържи го, Оуен, имам предвид — както трябва. Ако ли не, ще го ударя отново по главата с масичката, но този път — още по-силно. После ще ударя и теб и, бъди сигурен, няма да бъде безболезнено.
Оуен изпълни нареждането й. Всъщност, поне така й се струваше, той като че беше доволен от създалата се ситуация.
Внезапно очите на Фолкс се отвориха и той погледна към вързаните си китки, а след това и към сина си.
— Оуен, скъпото ми момче, какво стана? Оправи ли се с онази проклета кучка? А сега ме развържи, бързо! Един син не би трябвало да вижда баща си разсъблечен. Подай ми халата.
— Не, Оуен, този халат ми е нужен. Скъпият ти гол баща, в цялото си дебело величие, скоро ще причини доста голямо смайване. То зависи донякъде и от това, кой пръв ще влезе тук, но при всяко положение ситуацията, в която е изпаднал, не е за завиждане. Мистър Фолкс, предполагам, че се намираме в конюшнята, в някоя мизерна стаичка-склад, в която не се е прокрадвала дневна светлина от години. Надявам се всеки един от прислугата в Хънимийд Манър да получи своя дял от това удоволствие. Можете да бъдете сигурен, че ще оставя вратата широко отворена.
Настойникът и я изгледа с почервенели от гняв очи.
— Проклета кучка, няма да ти се размине! Ще ми паднеш в ръцете и жестоко ще се каеш!
Каролайн се разсмя. Този път смехът й не беше задушен от страх. Изля се продължителен и свободен. След това погледна към Оуен и примигна смаяна — той държеше в ръката си пистолет. Господ да го благослови, наистина беше дошъл, за да възпре баща си. Но защо го беше извадил сега? Бърза като змия, тя грабна оръжието от ръката му.
После отново се обърна към проснатия на земята мъж. Доставяше и удоволствие да го гледа в краката си.
— Значи сте сложил легло в това мизерно складче. Колко далновидно от ваша страна! Благодаря ви за предвидливостта. А сега, Оуен, ще ти обясня всичко само веднъж. Връщаш се в къщата. Би трябвало да намериш куфара ми в моята спалня. Вземи го и ми го донеси. Трябва да си тук след пет минути. Ако не се върнеш или пък доведеш някого, ще застрелям първо баща ти. И познай кой ще бъде следващият? Говоря съвсем сериозно, можеш да ми вярваш.
— Няма да го направи, Оуен. Това е само една женска, те нямат апетит за убийство, не й вярвай…
Младата жена вдигна пистолета, видя, че в него има два патрона, прицели се и стреля. Роланд Фолкс изкрещя. Куршумът се заби в дървения под само на няколко сантиметра от краката му.
— Тръгвай, Оуен, веднага! — Каролайн се обърна и погледна към някогашния си настойник.
— Питам се, сър, ако пръстът ми се беше подхлъзнал, кой ли щеше да ми стане попечител?
— Тая диващина няма да ви се размине, мис Дъруент-Джоунс. Ще изпратя хора от жандармерията по следите ви. Те ще ви върнат обратно тук…
— Защо?
— Какво „защо“, дявол да те вземе?
— Защо някой друг трябва да ме връща тук? Вече съм на деветнайсет и ще заведа дело срещу вас, за да мога да вляза в правата над наследството си, след като се установя в новия си, ъ-ъ, дом.
— Какъв дом? Ти нямаш друг дом. Къде мислиш, че ще можеш да отидеш, глупаво момиче?