— Не мога да си отговоря.
— И къде е отишъл Кум? Според местните хора е сложил край на живота си и е оставил ножа, така че всички да разберат — нещо като изкупление…
В този миг Реджайна се препъна и падна на колене, а Каролайн излетя над главата и се просна на земята от другата страна.
Херцогинята скочи от гърба на своята кобила, падна по корем, но се изправи и се втурна към Каролайн. Тя лежеше по гръб, в безсъзнание. Кадифената й шапка за езда беше смачкана, перото — счупено на две. Полата й се беше вдигнала и откриваше белите й фусти и чорапи и меките черни боти за езда.
Херцогинята провери пулса на Каролайн и въздъхна облекчено. Биеше силно и равномерно. Започна да опипва главата й, като едновременно свали измачканата шапка и приглади гъстите й коси. Слава Богу, Каролайн беше ударила главата си само в едно малко камъче, точно зад дясното ухо. Опипа ръцете и краката й — като че нищо не беше счупено. Единственото, което и оставаше да направи, бе да чака. Свали златистия си кадифен жакет за езда и покри с него гърдите и врата на припадналата, за да я пази от подухващия от морето ветрец. После седна до нея.
Каролайн изохка, отвори очи и каза на втренчената в лицето й жена:
— Добре съм. Чувствам се обаче толкова глупаво, че оставих Реджайна да ме изхвърли така лесно. Божичко, как само ме боли главата! Все пак не е толкова силно, както когато ме цапардоса Фолкс с пистолета си.
— Полежи неподвижно още малко. Тъй като си удари главата, искам да съм сигурна, че няма да изгубиш отново съзнание.
— Какво беше това, Херцогиньо? Заешка дупка ли? Как не я забелязах? Надявам се Реджи е добре.
— Ти не мърдай, а аз ще отида да огледам. Реджи изглежда съвсем добре. Не мърдай, Каролайн.
Когато се върна няколко минути по-късно, Херцогинята беше пребледняла и в красивите й, обикновено спокойни, очи се четеше гняв и още нещо.
— Не е било заешка дупка.
Норт примигна невярващо, когато забеляза, че жена язди без седло пред Херцогинята, която я бе прегърнала здраво през кръста. Отзад се мъкнеше Реджи, леко накуцвайки.
Той пришпори коня се към тях, като викаше:
— Маркъс, излез веднага!
Сърцето му продължаваше да бие лудо дори когато Каролайн вече лежеше върху червеникавото канапе в стаята, а отгоре й беше метнато светлосиньо плетено одеяло.
— Кажи ми пак, че нямаш болки в корема.
— Не, Норт, само в главата.
— Добре. Триджийгъл отиде да доведе доктор Трийт. Ето, изпий чая, който ти приготви Полгрейн. Алис, кълна ти се, че тя се чувства добре. Не се притеснявай, седни и също изпий чаша чай. Херцогиньо, моля те, погрижи се за Алис.
Доктор Трийт и сестра му пристигнаха точно когато часовникът мъчително изскърца четири удара. Напомняше на крал, когото страшно го боли гърлото, но въпреки това се опитва да вика поданиците си.
Доктор Трийт се усмихна на пострадалата, но тя знаеше добре, че в същото време я оглежда много внимателно. После придърпа един стол и седна на него.
— Така, нека първо да видим отока на главата ти. Наведе се над Каролайн и внимателно заопипва зачервената подутина. След това седна отново и я погледна.
— А сега стой неподвижно — предупреди я той и провря ръце под завивката и дрехите й.
Младата жена се стегна цялата, хвана ръката на Норт и я стисна.
— Имаш ли нужда от нещо, Бенджи? — попита сестра му.
Той не отговори веднага.
— Бенджи?
— Какво? О, не, Бес. Всичко е наред. — И той се усмихна на пациентката си.
— Сега искам да си почиваш, мило момиче, и никакво напрежение. Ако се появи и най-слабо кървене, ако получиш каквито и да било болки, ще трябва веднага да ме извикате. Заешка дупка ли е било?
— Да — лаконично отвърна Херцогинята.
Когато най-после семейство Трийт си тръгнаха, а Алис се убеди, че Каролайн няма да умре и се прибра в стаята си, Херцогинята се изкашля и рече:
— Маркъс, ако обичаш, затвори вратата.
Той я погледна учудено, но изпълни молбата и.
— Какво има, Херцогиньо? — попита Норт с нарастваща тревога.
Каролайн каза:
— Не беше заешка дупка, както помислихме първо начално.
— Беше жица, здраво опъната между един дъб и каменната ограда — обади се Херцогинята. — На това място пътеката е много тясна. Засега не мисля да казваме това на никого.
— Тя язди оттам почти всеки ден — каза Норт, задавен от гняв и болка.
— Което означава — допълни графът, — че жицата е била опъната специално за нея. Но вие двете бяхте заедно, Херцогиньо. Как се отърва ти?