— Каролайн яздеше малко пред мен, тъй като там наистина е много тясно. Когато тя падна, веднага дръпнах коня за юздите, за да спре. Затичах се към нея, но се спънах в жицата и забих нос в земята.
— В такъв случай — произнесе бавно графът — и двете можехте да пострадате. Проклятие, Норт! Всичко това никак не ми харесва.
Лорд Чилтън си спомни времето, когато някой стреляше и по графа, и по съпругата му, спомни си страха и гнева, които изпитваше и които виждаше в очите на Маркъс. Тогава убеждаваше приятеля си да запази спокойствие, защото ядът му нямаше да помогне на Херцогинята. Питаше се дали сега Маркъс щеше да му каже същото. Пое си дълбоко въздух и започна да подрежда фактите.
— Вече четири месеца съм заобиколен от смърт, тайнственост и трагедии и мисълта за тях не излиза от ума ми. Нямаше и две седмици от завръщането ми вкъщи, когато открих лелята на Каролайн. Лежеше мъртва върху скалната тераса под Сейнт Агнес Хед. Така и не открих кой я е убил. После дойде редът на бедната Нора Пелфорт. И там се оказах също толкова безпомощен. След това изчезна Кум и остави онзи окървавен нож в стаята си. Всичко това е някаква лудост и очевидно е насочена срещу мен. Не мога обаче да проумея кой и защо прави всичко това. Не проумявам кой може да ме мрази толкова много.
Каролайн се привдигна на лакти и каза:
— Забравяш за Елизабет Годолфин, която е била убита преди три години, Норт. Тогава те е нямало тук. Грешиш в заключенията си.
Младият мъж изруга доста цветисто, след което рече рязко:
— Тогава това трябва да е отмъщение, насочено срещу баща ми или дядо ми. Маркъс, настоявам двамата с Херцогинята да си тръгнете. Кръвта замръзва във вените ми при мисълта, че тя също можеше да пострада. Искам още утре да отпътувате.
— Не — произнесе бавно Херцогинята. — Не мисля като теб, Норт.
Триджийгъл се изкашля от вратата.
— Милорд.
— По дяволите! Какво има, Триджийгъл?
— Младата особа Алис, милорд. Информирала мис Мери Патриша, която на свой ред информира мен, тъй като не бих я допуснал да дойде да ви безпокои тук, че Алис мисли, че е дошло времето й.
— О, не! — извика Каролайн, опитвайки се да се изправи. — Още е рано за бебето. То наистина било доста голямо, но все пак е рано. О, Норт, страхувам се за Алис.
Херцогинята им напомни, че трябва да предупредят Оуен и Каролайн изпрати Тими в Скрилейди Хол. Скоро стана ясно, че раждането няма да бъде лесно. Доктор Трийт и сестра му не се отделяха от Алис, дори когато тя изпадаше в унес. Беше толкова слаба, че дори контракциите не можеха да превъзмогнат изтощението й.
Пребледнял и измъчен, Оуен крачеше пред стаята и, като че той беше бъдещият баща.
На другия ден цялата къща бе замряла. Каролайн, която потреперваше всеки път, когато чуеше виковете на Алис, сега започна да тръпне, защото вече не се чуваше нищо. Дребничката родилка беше отпаднала съвсем продължаваше да губи малкото сили, които й бяха останали.
Норт намери Каролайн на горния етаж в, източното крило, в склада, където беше открила портретите на жените от фамилията Найтингейл. Чистеше като побесняла рамките им и повечето от тях вече блестяха.
Леко я докосна по рамото. Тя замръзна на място и вдигна поглед към мъжа си.
— Съжалявам, Каролайн.
— Мъртва ли е?
— Не, още не, но доктор Трийт е загубил всякаква надежда. Тя роди детето, момченце. По-голямо е, отколкото предполагаше доктор Трийт. Всъщност бебето е прекалено голямо, за да може да го роди Алис.
— Тогава как го е родила?
— Доктор Трийт го измъкнал от нея. Нямал друг избор, иначе и двамата щели да умрат. Искаш ли да се сбогуваш с нея?
Лицето й се сгърчи цялото и тя каза с такова отчаяние, че му се прииска да вие:
— Онези мъже, които са я изнасилили… Те убиха едно 14-годишно момиче… Просто я убиха, и продължават да си пият. Господи, надявам се да горят в ада!
Алис отвори очи секунди след като Каролайн седна до нея.
— Имаш чудесно малко момченце, Алис. Как искаш да го наречеш?
— Оуен — прошепна момичето с изнемощял и дрезгав от викане глас.
Внезапно, с изненадващо голяма сила, тя сграбчи китката на Каролайн и я дръпна по-близо до себе си.
— Грижете се за него, мис Каролайн. Моля ви.
— Разбира се, че ще се грижа — отвърна Каролайн и избърса челото й с влажна кърпа. — Ти също ще се грижиш. Сега ти трябва малко почивка и отново ще се почувстваш добре, Алис.
— Не, мис Каролайн, няма да се оправя. Знам го много добре. Ще разкажете ли на сина ми за мен? Че съм го обичала и не съм искала да го изоставя, но… — Тя спря, а тъжната й усмивка разкъса сърцето на Каролайн.