— Глейте, мис Каролайн, шъ ги погледнете ли всичките тез благородници? Има и обикновени хора. Туй ми харесва, мис Каролайн, много ми харесва.
Каролайн разбра, че по лицето й се стичат сълзи едва когато усети соления им вкус и Норт избърса нежно очите й.
Тридесет и пета глава
След три дни Каролайн разбра, че я следят. Тя купи пелени и одеялца за бебетата от шивачката в Гунбел, продължи нататък и след минута се шмугна пъргаво в алеята между две сгради, където се притаи.
Скоро след това забеляза дългата сянка на своя преследвач Сърцето заблъска в гърдите й и тя измъкна пистолета от джоба си. Край на страховете.
Беше прислужникът Тими. Той едва не падна на колене от уплаха, когато тя го сграбчи за ръката, обърна го към себе си и завряла пистолета в лицето му, извика:
— Какво правиш? Защо…
Младата жена се вторачи в момчето, което бе зяпнало и отворило широко очи от ужас.
— Тими, защо ме преследваш?
— Ъ-ъ, милейди, сърцето ми падна в петите от страх. Мож’ ли да махнети туй пушкало от лицето ми?
— Съжалявам, че те уплаших, момче.
— Да, и то с мойто пушкало, т.е. с туй, дето беше мое, докат’ не си го взехте обратно от мен.
Каролайн пусна револвера обратно в широкия джоб на широката си кафява вълнена пелерина.
— Защо ме следиш? Божичко, как не се сетих… Ти си моята сянка, моята защита. Негово височество те е изпратил да ме следиш, нали?
— Да. Няма защо повече да крия сега, след кат чисто и просто ма хванахте.
— Имаш ли някаква представа кой се опитва да ми причини зло? Спомняш ли си, че когато отидохме да видим опънатата на пътя ми жица, тя беше изчезнала? Чувал ли си нещо за някаква тел, Тими, каквото и да е?
— Нищичко, милейди, и точно това кара Негово височество направо да излиза от кожата си, така да са кажи. Туй, което мисли, е: ако старият мистър Кум е светил маслото на онез дами, кой тогава ви преследва вас?
— Трябва да подобриш речника си, Тими — рече тя и го придърпа от алеята.
— Знайти ли, Ваше височество, Флаш Сейвъри и капитан Карстеърс също не знаят нищо, нито могат да предположат кой върши всички тез злини. Освен туй тук е Негово височество, граф Чейз. Та на него умът му чатка, но дори той не можи да разбере кой ги прай всичкити тез неща.
Каролайн въздъхна в отговор.
— Дори Херцогинята е озадачена, а това вече наистина значи нещо. А сега, щом така и така си тук, ще ми помогнеш ли да пренеса пакетите за нашите бебета?
Той я погледна ужасен.
— Хайде, Тими, хванах те хубавичко, сам го каза.
— Не, мадам, казах, че ме хванахте чисто и просто.
— Тими!
Същата вечер в трапезарията се хранеха само четирима: семейство Найтингейл и семейство Уиндъм. Мери Патриша, Евелин и Оуен бяха на горния етаж и се суетяха около бебетата. Малкият Оуен беше лаком като ламя и дори някой беше чул Триджийгъл да казва, че „дробовете на малкия са направо превъзходни“.
Каролайн им разказа за случката с Тими.
Норт изруга.
— Предпочитам да не го беше виждала, Каролайн. Проклятие! Имаш много добро зрение.
— Идеята за дванайсетгодишния бодигард не е лоша, Норт, но може би той просто би могъл да ме придружава.
— Не — обади се Херцогинята, — не е там работата. Ако Тими се движи с теб, това може да го изложиш на опасност. Той трябва да продължи да те следва, за да бъде незабележим, така че, ако някой се опита да ти стори нещо, той да се озове веднага там.
Каролайн въздъхна така дълбоко, както въздишаше Триджийгъл, когато малкият Оуен го събуждаше посред нощ с гръмогласните си призиви да бъде нахранен. Евелин и Мери Патриша го кърмеха подред, като го галеха и целуваха по мекия рус мъх по главичката, и двете твърдяха единодушно, че той е истински лакомник.
„Слава Богу — мислеше си Каролайн. — Алис, синът ти ще порасне голям и силен. И никой никога няма да му стори зло, стига това да зависи от мен. Няма да позволя да страда като теб.“
Тя примигна бързо няколко пъти, ядосана на сълзите, които като че бяха вечно готови да потекат от очите й.
Норт съобщи на графа и графинята:
— Доктор Трийт дойде да види Каролайн днес и пожела да поговорят насаме. Двамата със сестра му бяхме изпъдени в коридора. Предполагам, че е посъветвал жена ми да не скита много-много в това си състояние.
Каролайн се опита да се усмихне, но сега това й се отдаде малко трудно.
— Наистина, препоръча ми да почивам повече. Но, Норт, има да се вършат толкова много неща. Писах на онзи човек в Лондон, за когото ми каза Маркъс, и го поканих да дойде тук за реставрирането на женските портрети.