— Е, поне всички рамки са без нито едно петънце обади се графът. — Херцогинята ми каза как си ги из търкала до блясък, Каролайн.
— Така е. Иска ни се реставраторът да пристигне непосредствено след Коледа.
— Значи, само след две седмици — рече Херцогинята.
Тя се наведе напред и постави вилицата върху чинията си.
— Двамата с Маркъс решихме да ви гостуваме почти до Коледа и четири дни преди празниците да се върнем в Чейз Парк, за да бъдем заедно със семейството си. Ще бъдем тук отново на първия ден от новата година и ще останем до изясняването на загадката.
Норт направи жест на несъгласие.
— Не, Херцогиньо, не е изключено да пострадаш още днес. Не мота да допусна това. Маркъс, заведи я в Лондон и я задръж там. Не искам никой от вас да се връща след Коледа. Освен това — добави той, забелязал упорито стиснатите челюсти на приятеля си, — проблемът може да остане неразрешен в продължение на месеци. Говоря съвсем искрено. Нали така, Каролайн?
— Да — отвърна припряно тя и скочи на крака. — Вече започна да ми писва от вас, също като на Норт Едва не заспивам в компанията ви. Да бяхте си тръгнали вече, а?…
— Не трябваше да стигаш чак дотам, скъпа — каза на съпругата си Норт. — Но ти май ми се присмиваш прав ли съм?
Прииска й се да не седи на три метра от него, в другия край на масата. Представи си как е в скута му, дланите му поглаждат нежно чорапите й нагоре към бедрата, а в това време тя хапе лекичко ухото му, прокарва език по брадата му, целува долната му устна. Представи си…
— Работата е там, че ти просто не познаваш приятелите си — отвърна тя. — Те ще се върнат след Колела и тогава, смея да твърдя, няма да мръднат оттук, докато всичко не се оправи. А това означава, че скоропостижно трябва да открием кой стои зад опънатата на пътя жица. Иначе те ще заживеят с нас, а аз не си представям, че в момента някой би бил щастлив от подобно разрешение на нещата.
Норт изруга и се обърна към Триджийгъл:
— Бих искал бутилка порто. Също така бих искал дамите да ни извинят и да ни оставят двамата с графа да се напием така, че да се изтърколим върху килима.
Каролайн се засмя. Това звучеше добре, но я нападнаха спомени и смехът й секна.
Тя се изправи и заяви на гостенката:
— Защо да не отидем в салона и да пийнем от нашето порто? Килимът там също е много голям.
— В никакъв случай, Херцогиньо! — провикна се графът, а кръвта пулсираше в слепоочията му. — Забранявам! Не искам да фиркаш без моята компания и без да мога да те забавлявам.
— Убеди ли се, че е голям сладур? — каза Херцогинята на Каролайн.
После се обърна към съпруга си и го предупреди:
— Внимавай да не отегчаваш Норт, скъпи. Иначе може да ни изхвърли от Маунт Хок начаса.
След това достолепно отплува след Каролайн.
Обитателите на Маунт Хок, в това число и старият Па-Ду, спореха, викаха, мушкаха се с лакти и се обиждаха едни други, като всъщност истински се забавляваха, докато най-после изберат коледния бъдник. След това той бе натоварен на теглената от два коня шейна и откаран в имението. Там щеше да бъде запален и да гори в голямата като пещера камина във вестибюла до втория ден на Коледа.
Полгрейн беше приготвил чудесно греяно вино с подправки и всички вдигнаха наздравица, когато Норт най-после успя да запали бъдника. А когато малкият Оуен размаха миниатюрната си ръчичка към Мери Патриша, чиито ред беше да го кърми, ритна с крачета и се развика, това внесе още настроение, макар и с оттенък на тъга.
Каролайн бе започнала да се пита защо с нея имаше винаги поне трима човека, освен когато отиваше да се облекчи. Очевидно всички бяха загрижени за състоянието й и това наистина беше чудесно. Тя се уморяваше бързо, но вече не й се повдигаше.
По-късно същата нощ, когато седна в скута на Норт, пред камината в спалнята им, той й каза:
— Гърдите ти са наедрели. Болят ли те?
— Не — излъга го тя, наведе се и го целуна.
— Не ме будалкай, Каролайн, доктор Трийт ми каза, че…
Тя се отдръпна назад, естествено, не кой знае колко, но той не я пускаше от обятията си. Чувстваше се толкова смутена, че почти заекна:
— С доктор Трийт сте говорили за моите гърди?
— Естествено, не бъди глупава. Той просто ме предупреди да внимавам, когато те докосвам. Същото ме посъветваха Рафаел и Виктория Карстеърс.
Каролайн затвори очи и се притисна в рамото му.
— Не мога да повярвам. Това е ужасно. Божичко…
Той се разсмя.
— Освен това го попитах кога ще започне да се закръгля коремът ти. Той отвърна, че при всички жени е различно, защото всяко бебе расте с различна бързина После ме увери, че мога да те любя до четиринадесети април. Какво ще кажеш?